Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

Адела не можа да види вътрешността на колата. Завесите откъм улицата бяха спуснати. Адела вече мислеше, че в колата няма никой, но внезапно един глас пошепна:

— Хубава госпожице! Елате с мен…

От полуотвореното прозорче се показа бялата ръка с голям диамант, който блесна. В припадък на неизразим страх, тя побягна от улицата.

Тя чу, че моторът на автомобила заработи. Колата я последва. Адела се затича с всички сили. На ъгъла на улицата стоеше човек. Като позна по шлема, че е полицай, тя изтича към него.

— Какво има, госпожице?

В това време колата мина край нея, зави край ъгъла и се скри.

— Един човек, който седеше в онази кола, ме заговори — каза тя запъхтяна.

Полицаят глупаво погледна към мястото, където преди малко стоеше колата.

— Фаровете му не бяха запалени — каза той слисан. — Иначе щях да забележа номера му. Оскърби ли ви?

Тя поклати глава, тъй като започна да се срамува от страха си.

— Много съм нервна — усмихна се тя. — Нищо, ще си вървя в къщи.

— Тя се обърна и се упъти към квартирата си. След като си легна, заспа и засънува, че човекът в автомобила е Майк Бриксан и че я кани да отиде при него на чай.

Към полунощ Майк телефонира на Джек Хебуорд, за да му съобщи последните новини.

— Фос? — извика той ужасен. — Не се ли шегувате, Бриксан? Да дойда ли при вас?

— Аз ще дойда при вас — каза Майк. — Искам да ви питам някои работи за Фос. Ще направи по-малко впечатление, отколкото ако дойдете вие в хотела.

Джек Хебуорд беше наел една къща в Арундел Род и чакаше пред градинската врата. След малко Майк се появи.

Детективът му разказа за намирането на главата и понеже смяташе, че може да посвети Хебуорд в своите действия, му разказа и за посещението си в къщата на Грегори Пене.

— Това надминава всичко — каза Джек с висок глас. — Бедният Фос! Вярвате ли, че това е работа на Пене? Аз не мога да повярвам. Не може да се отреже някому главата, само защото е поискал пари в заем!

— Моите предположения малко се промениха — каза Майк. — Вие си спомняте за онзи лист, който намерихме в ръкописа на мис Лимингтон. Тогава ви казах, че е написан от Главореза.

Джек кимна.

— В това за мен няма никакво съмнение — продължи Майк — особено след като във вашето бюро видях, че вписването на съответния ръкопис е изтрито. Фос е знаел кой е авторът му и е взел отчаяното решение да го издаде. Ако това е така и ако сър Грегори е бил авторът на ръкописа — но в това отношение не съм напълно сигурен — много лесно може да се обясни, защо Фос е трябвало да бъде премахнат. Едно лице може да ни помогне и то е…

— Стела Мендоза — каза Джек, при което погледите на двамата се срещнаха.

Джек погледна часовника си.

— Навярно вече си е легнала, но нека опитаме. Ще говорите ли?

Майк помисли. Стела Мендоза беше приятелка на Грегори Пене и Майк не можеше веднага да се реши да заяви пред нея, че счита барона за убиец.

— Добре ще бъде веднага да я видим. След всичко, което се случи, Пене знае, че е под подозрение.

Джек Хебуорд почака около десетина минути, докато се обадят от къщата на Мендоза.

— Хебуорд е на телефона, мис Мендоза — каза той. — Можем ли да ви видим още сега? Мистър Бриксан иска да говори с вас.

— По това време? — каза тя сънливо и учудено. — Аз съм си легнала. Не може ли утре?

— Не, трябва непременно тази вечер да ви видим. Ще дойда и аз, ако нямате нищо против.

— Какво се е случило? — попита тя бързо — Да не се отнася до Грегори.

Джек попита тихо Майк, който стоеше до него. Той кимна.

— Да, отнася се до Грегори.

— В такъв случай елате. Аз ще стана.

Когато пристигнаха в къщата й, Стела вече беше облечена.

— Какво има? — попита тя.

— Мистър Фос е мъртъв.

— Мъртъв? — тя погледна Майк ужасена. — Но как така? Вчера вечерта го виждах!

— Той е убит — каза Майк спокойно. — Главата му е намерена в околностите на Кляпхъм Къмън.

Стела щеше да припадне, ако Майк не беше я задържал. Мина доста време, докато тя се съвземе достатъчно, за да може да отговаря на въпросите на Майк.

— Не, аз видях мистър Фос само няколко секунди преди да напусне Гриф Товер. След това вече не съм го виждала.

— Не ви ли каза, че пак ще се върне?

Тя поклати глава.

— Не ви ли каза сър Грегори, че Фос ще се върне?

Тя отново поклати отрицателно глава.

— Не. Той ми каза, че ще бъде много доволен да се отърве най-сетне от него. Също така ми каза, че му бил дал в заем до следващата седмица 50 фунта и че след това Фос щял да разполага с големи капитали. Но това е особен маниер на Грегори. Той винаги обича да разказва за богатството си и за услугите, които е направил на хората.