Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

— Човекът ли ви заговори? Познахте ли гласа му?

Адела поклати глава.

— Не, той просто шептеше. Лицето му не видях, но струва ми се, че носеше каскет. Полицаят каза, че е трябвало да запише номера на колата.

— А, каза ли? — забележи Майк злъчно. — Е, може да се надявам за друг път.

Той потъна в размишления, след това каза:

— Ще ви придружа до ателието, ако нямате нищо против.

Адела влезе в гримьорната, където узна, че днес няма да се работи. Майк потърси Джек.

— Вие познавате всички хора в околността — каза той. — Знаете ли някой, който притежава автомобил „сидънс“ и да носи диамантен пръстен на малкия пръст на дясната ръка?

— Да — каза той. — Стела Мендоза има слабост да носи пръстени.

Майк подсвирна.

— За нея въобще не съм мислил. Адела каза, че ръката била малка и женствена.

— Ръката на Мендоза не е много малка, но при предположение, че е на мъж, изглежда малка — каза Джек замислено. — Но колата й не е „сидънс“. Впрочем, това няма значение. Аз току-що дадох нареждане днеска да се работи. Ако оставя хората си в бездействие, те съвсем ще откачат.

— И аз бях на същото мнение, но не посмях да ви кажа — отвърна Майк усмихнато.

Една бърза покана от Лондон застави Майк да замине по пладне на конференция с петимата главни от Скотланд Ярд. В резултат на двучасовия разговор се взе решение Грегори Пене да остане на свобода, но под наблюдение.

— За мен историята с момичето от Борнео е истинска — каза шефът спокойно — и всички данни напълно се схождат. Аз ни най-малко не се съмнявам, че Пене е престъпник. Но трябва да бъдем много внимателни. Във вашия департамент, капитан Бриксан, навярно можете да рискувате. Но полицията в тази страна не бива да прави арести, докато не осигури, че ще последва присъда. Може би в цялата ваша теория има нещо и аз съм последния, който ще я пренебрегне, но преди всичко ще трябва да предприемете и успоредни проучвания, претърсвания.

Майк се отправи за Съсекс, който лежеше на около 4 километра северно от Чайчестер. Автомобилът летеше с пълна скорост, когато Майк съгледа по средата на шосето един човек с разперени ръце. Майк намали скоростта и за голямо свое учудване позна Самсон Лонгвал. Преди още колата да спре, Лонгвал скочи на нея с необикновена ловкост.

— От два часа ви чакам, мистер Бриксан — каза той. — Ще ми позволите ли да седна до вас?

— Влезте — каза Майк приятелски.

— Отивате в Чайчестер, зная… Не искате ли да дойдете в Довер Хауз? Имам да ви съобщя важна новина.

Колата беше спряла точно на кръстопътя за Довер Хауз и Гриф Товер. Старият човек му разказа, че е ходил в Чайчестер и че чакал тук завръщането му.

— Едва сега узнах, че сте детектив — каза той с достолепно кимване на глава. — Едва ли е нужно да ви казвам, колко високо ценя хората на правосъдието.

— Мистер Хебуорд ли ви откри това? — попита Майк с усмивка.

— Да, той ми каза — съгласи се Лонгвал. — Ходих при него, за да ви търся. Трябва да призная, че първоначално ви взех за един от ония сладки суетни хора, единствената цел на които е да търсят удоволствия. Много се зарадвах, като узнах, че съм сгрешил.

Майк вътрешно се усмихна над бъбривостта на стария човек.

— Много съм доволен, понеже се нуждая от един съвет, какъвто моят адвокат не може да ми даде. Положението ми е много особено, тъй като аз страня от хората и не обичам чуждо вмешателство в моите работи.

Колата спря пред Довер Хауз. Мистер Лонгвал слезе и отвори вратичката на автомобила. Майк слезе. Вместо да отиде в приемната стая, Лонгвал се изкачи по стълбата и помоли Майк да го последва. Старият човек се спря при вратата на стаята, в която Адела беше прекарала онази страшна нощ.

— Бих искал да видите тези хора — каза Лонгвал сериозно — и да ми кажете не съм ли нарушил законите.

Той отвори вратата и Майк видя в стаята две легла. В едното лежеше превързан и вероятно в безсъзнание тъмнокожия чужденец, а в другото спеше жената, която Майк беше видял в кулата. И тя изглеждаше тежко ранена. Ръката й беше превързана и стърчеше права.

Майк запиша тежко.

— Още една загадка се изясни — каза той. — Къде ги намерихте?

Жената отвори очи и страхливо погледна към него.

— Ранена ли си? — попита Майк на холандски.

Навярно тя не знаеше холандски, тъй като никакъв отговор не последва. Тя изглеждаше много нещастна и на Майк олекна, когато напусна стаята. Едва долу, в стаята на Лонгвал, заговори.

— Видях ги миналата нощ към десет и половина часа. Те се клатушкаха по шосето и аз помислих, че са пияни. За щастие жената заговори и по гласа й познах, че е моята пациентка и тръгнах към тях. Веднага видях положението и на нейния другар. Като ме позна, тя започна да говори възбудено. Не можех да я разбера, но предполагах какво иска. Мъжът едва се държеше и всеки момент можеше да падне. С помощта на жената отведох го до моя дом и го настаних в стаята, в която и сега лежи. За щастие, бях приготвил някои лекарства, още когато Грегори Пене ме беше викал да прегледам жената, така че ги имах готови и веднага помогнах на човека.