Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

Вече нямаше сенатски стълби, за да стои някой на тях, но повечето сенатори се бяха събрали в центъра на Комициите, за да слушат. Когато Салустий свърши, Гай Клавдий Марцел Големия издигна глас отдолу:

— Свиквам незабавно сената! В храма на Белона на Марсово поле!

— Я виж какви работи стават — обърна се Бибул към Катон. — Ще заседаваме на място, където може да присъства и Помпей Велики.

— Ще предложат да бъде обявен за диктатор. Дори не искам да чуя за такова нещо, Бибуле!

— Нито пък аз. Само че не мисля, че ще се стигне дотам.

— Какво тогава?

— Сенатус консултум ултимум. Имаме нужда от военно положение, а кой може да го установи по-успешно от Помпей? Само че не като диктатор.

Бибул имаше право. Дори Помпей да очакваше пак да му предложат да стане диктатор, когато сенатът се събра в храма на Белона след около час, той не го показа.

Седеше, облечен с обшитата си в пурпур тога претекста на предния ред сред бившите консули, и слушаше с жив интерес.

Когато Месала Руф предложи сенатът да обяви сенатус консултум ултимум и да упълномощи Помпей да свика войски, за да защитава държавата (но не като диктатор), Помпей го прие спокойно, без разочарование или гняв.

Месала Руф му отстъпи мястото си — като първи консул от предишната година той председателстваше заседанието, но освен да организира избирането на временни консули, нямаше какво друго да направи. А и там се беше провалил.

Помпей не се посрами. Веднага бяха донесени специалните гърнета с вода за жребия и дървените топчета, върху които бяха написани имената на всички патриции, ръководещи сенатските декурии. Събраха се в едно гърне. Капакът му бе закрепен здраво. Завъртяха бързо гърнето и от дупката малко под капака изскочи едно топче. Човекът, чието име бе на него, Марк Емилий Лепид, щеше да е първият временен консул. Тегленето обаче продължи, докато и последното топче не изхвърча от гърнето (не че някой желаеше цялата безкрайна върволица от временни консули да встъпят в длъжност, както се беше случило предишната година). Просто трябваше да се спази процедурата. Всички очакваха, че вторият временен консул, Месала Нигер, ще проведе успешно изборите.

— Предлагам — заговори Помпей — колегията на жреците да включи още двайсет и два дена в тазгодишния календар след февруари. Този допълнителен месец ще осигури на консулите почти пълен мандат. Възможно ли е това, Нигер? — обърна се той към втория временен консул, в същото време и жрец.

— Ще бъде сторено — усмихна се Нигер.

— Също смятам да издам заповед никой римски гражданин в Италия и Италийска Галия между седемнайсет и четирийсет години да не може да се освобождава от военна служба.

Това бе посрещнато с одобрителни възгласи.

Доволен, Помпей даде край на заседанието и се върна в дома си, където скоро го посети Планк Бурса. Помпей му беше дал знак да го последва.

— Има няколко неща — рече домакинът и се протегна блажено.

— Каквото кажеш, Велики.

— В никакъв случай не искам да има избори, Бурса. Познаваш Секст Клелий, разбира се.

— Доста добре. Добре се справи с тълпата, когато изгориха Клодий. Не е благородник, но може да е много полезен.

— Добре. Както разбирам, след кончината на Клодий уличната тълпа остава без водач. Клелий обаче ги водеше от името на Клодий, а сега може да ги управлява от мое.

— И?

— Не желая избори — повтори Помпей. — Друго не искам от Клелий. Милон все още е силен претендент за консулството и ако го спечели, влиянието му в Рим ще достигне нежелани размери. Не можем да позволим един Клавдий да бъде убит безнаказано, Бурса.

Планк Бурса прочисти шумно гърлото си:

— Мога ли да предложа, Велики, да се оградиш с добре въоръжена и силна стража? И може би да пуснеш слух, че Милон те е заплашвал. Че се страхуваш да не станеш следващата му жертва.

— О, добра идея, Бурса! — възкликна доволно Помпей.

— Рано или късно Милон трябва да бъде съден.

— Определено. Ала още е рано. Нека първо видим какво ще стане, когато временните консули не успеят да организират избори.

В края на януари вторият временен консул слезе от длъжност и отстъпи мястото си на третия. Насилието достигна такива размери, че никой собственик на магазин или занаятчийница около форум Романум не смееше да отвори кепенците си, което доведе до съкращаване на работници, а то — до ново насилие, разпространяващо се още повече към периферията на града. И Помпей, притежаващ властта да се грижи за държавата заедно с народните трибуни, разпери ръце, отвори широко пленителните си сини очи и заяви, че това е истинско въстание и че задължението за спирането му било на временните консули.