Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

— Иска да бъде провъзгласен за диктатор — рече Метел Сципион на Бибул и Катон. — Не го казва, ала го иска.

— И дума да не става — тросна се Катон.

— Никога няма да стане — заяви спокойно Бибул. — Ще измислим как да задоволим Помпей, ще го обуздаем и ще се заемем с истинския ни враг, Цезар.

Последният тъкмо се беше намесил в уютния свят на Помпей по крайно оскърбителен за него начин. На последния ден на януари първият мъж на Рим получи писмо от Пълководеца от Равена:

„Току-що научих за смъртта на Публий Клодий. Това е потресаващо, Велики. Накъде отива Рим? Много умно от твоя страна да засилиш стражата си. Когато убийците станат толкова нагли, всеки е застрашен, а ти — най-много от всички.

Искам да те помоля за няколко услуги, скъпи ми Помпей. Осведомителите ми вече ме известиха, че си помолил Цицерон да използва влиянието си върху Целий и да го накара да спре да раздухва жарта около теб и да престане да подкрепя Милон. Ще ти бъда задължен, ако помолиш Цицерон да дойде в Равена (тук климатът е много хубав, така че няма да му представлява трудност). Може би ако и аз добавя молбите си към твоите, той ще запуши най-после устата на Целий.

Втората услуга е по-сложна. Приятели сме вече от осем години, шест, от които заедно се наслаждавахме на компанията на милата ни Юлия. Седемнайсет месеца изминаха от кончината на скъпото ни момиче, достатъчно време, за да се научим да живеем без нея, макар че животът ни никога няма да бъде същият. Може би вече е дошло време да възобновим връзките си отново чрез брак, римският начин да покажем на света, че сме съюзници. Вече говорих с Луций Пизон, който с удоволствие ще приеме откуп от мен, за да се разведа с Калпурния. Бедната девойка е напълно изолирана от женския свят в Държавния дом, майка ми вече я няма, за да й прави компания, и тя не се среща с никого. Трябва да й се даде възможност да си намери съпруг, който да й отделя време, преди да е достигнала възрастта, в която няма да може да си намери никакъв, Фабия и Долабела са добър пример.

Разбрах, че дъщеря ти Помпея не е щастлива с Фауст Сула, особено след като близначката му Фауста се омъжи за Милон. След смъртта на Публий Клодий Помпея ще бъде принудена да поддържа обществени контакти, в голяма степен не по нейния вкус и в противоречие с предпочитанията на баща й. Така че предлагам Помпея да се разведе с Фауст Сула и да се омъжи за мен. Аз съм, както сигурно добре знаеш, почтен и разумен съпруг, стига жена ми да не дава повод за подозрения. Сигурен съм, че скъпата ти Помпея е много подходящ избор за съпруга.

Да поговорим сега за теб, вдовец от седемнайсет месеца. Как бих искал да имах втора дъщеря, за да ти я предложа! За жалост нямам. Имам една племенничка, Ация, но когато писах на Филип дали би приел да се разведе, той отвърна, че предпочитал да я задържи, тъй като била като безценна перла за него. Да имаше втора Ация, бих хвърлил мрежата си по-далеч, но уви, тя е единствената ми племенничка. Ация има дъщеря от покойния Гай Октавий, както сам знаеш, но тук отново прословутият късмет на Цезар ми изневери. Октавия е едва на тринайсет години. Все пак Гай Октавий има дете от първата си жена, Анхария, която сега е на възраст за женене. Момиче с корени от много престижно сенаторско семейство и от Октавиите, произлизащи от Велитре е Лациум и дали не един консул и претор. Всичко това ти го знаеш. Както Филип, така Ация на драго сърце ще ти дадат дъщеря си за жена.

Моля те, помисли добре, Велики. Зет ми ми липсва много! Да бъда твой зет, ще нареди добре нещата.

Третата услуга е проста. Управлението ми в Галия и Илирикум изтича четири месеца преди изборите, на които смятам да се кандидатирам за втори път за консул. Тъй като и двамата сме мишена за нападките на добрите люде и не обичаме никого от тях, от Катон до Бибул, не бих искал да им давам възможност да възбудят скалъпен процес срещу мен и да ме отстранят. Ако се наложи да прекося помериума, свещената граница на Рим, за да обявя кандидатурата си, аз автоматично губя империума си. Без него мога да бъда изправен на съд. Благодарение на Цицерон кандидатите за консули не могат да участват в изборите задочно. Аз обаче трябва да се кандидатирам. Стана ли консул, лесно ще отхвърля скалъпените обвинения на добрите люде срещу мен.

За тези четири месеца обаче аз трябва да задържа империума си. Велики, чувам, че скоро ще бъдеш диктатор. Никой друг няма да се справи по-добре с тази длъжност. Всъщност ти ще възвърнеш престижа на това звание, което Сула омърси. Рим няма да се страхува от проскрипции и убийства при Помпей Велики! Ако използваш влиянието си, за да прокараш закон, който да ми позволи да се кандидатирам за консул задочно, ще ти бъда безкрайно признателен.