Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

— В такъв случай подготви велика реч в подкрепа на Милон.

Целий наистина подготви велика реч в подкрепа на Милон, който се появи в ослепително бяла тога на кандидат за консул и изслуша изказванията с интерес и смиреност. Да нанесе първия удар, бе добра тактика, а Целий беше изключително добър оратор. След речта си даде думата на Милон да разкаже своята версия на спречкването на Апиевия път и той веднага хвърли цялата вина върху Клодий. Беше подготвил много внимателно изказването си, звучеше блестящо. Напомни на народните трибуни, че Клодий е извършвал насилие много преди да бъдат създадени каквито и да било съпернически улични банди и че е бил враг както на първата, така и на втората класа.

От форума Милон отиде на Марсово поле; Помпей вече си беше у дома.

— Много съжалявам, Тит Аний — рече слугата, — но Гней Помпей е неразположен.

От вътрешността на къщата се чу гръмък смях и гласът на Помпей проехтя по коридора:

— О, Сципионе, каква случка!

Милон настръхна. Сципион ли? Какво правеше Метел Сципион с Великия? Милон се върна в Рим, изпълнен с опасения.

Помпей се държеше толкова тайнствено. Беше ли обещал? „На теб ти е простено да си помислиш такова нещо“ — така бе казал. Тогава беше прозвучало съвсем ясно: — „Отърви ме от Клодий и аз ще те възнаградя.“ Ала дали това бе искал да каже? Милон облиза устни и преглътна тежко, усети, че сърцето му бие твърде бързо за леката разходка, която си бе направил през Рим.

— Юпитере! — промърмори той. — Той ме е натопил! Подмазва се на добрите люде; аз съм само една маша. Да, добрите люде ме харесват. Ала ще продължават ли да ме харесват, ако започнат да харесват повече Помпей?

И като си помисли само какво беше дошъл да съобщи на Помпей — че смята да не се кандидатира за консул! Е, не сега. Не!

Планк Бурса, Помпей Руф и Салустий Крисп свикаха друго заседание на Плебейското събрание в отговор на Целий и Милон. То се радваше на не по-малка посещаемост и от същите хора. Най-добрият оратор от тримата беше Салустий, който излезе на трибуната след Бурса и Руф с още по-добра реч и от техните.

— Пълни глупости! — изкрещя той. — Кажете ми една разумна причина, човек, придружаван от трийсет роби, въоръжени само с мечове, да напада мъж, пазен от сто и петдесет души с ризници, шлемове и набедреници! Въоръжени с мечове, кинжали и копия! Глупости! Публий Клодий не беше глупак! Би ли дръзнал дори Цезар да нападне, ако се случи в такова положение? Не! Цезар постига невероятни победи с много малко войска, благородни граждани, но само ако прецени, че има шанс за победа! Какво бойно поле може да бъде Апиевият път за един цивилен с шепа роби? Местността е равна като тепсия, няма къде да се скриеш и на участъка, където се е случило, няма кой да ти се притече на помощ! И защо, ако е станало както Милон и глашатаят му Целий ни го представят, е бил убит и един беззащитен, скромен ханджия? Искат да повярваме, че сам Клодий го е убил! Защо? Тъкмо Милон има изгода от убийството на бедния човек, не Клодий! Милон, който освободи робите си толкова великодушно, че са се разпръснали по всички посоки на света, така че не може да се разбере откъде са минали, камо ли да се открият! Ала колко хитро е било да вземе истеричната си жена на това престъпно пътуване! Защото единственият мъж, който би могъл да ни опише вярно какво точно е станало, Квинт Фуфий Кален, е трябвало да я обуздава в каруцата, така че сега може да каже само (и аз му вярвам, защото много добре познавам тази дама!)…

От залата се чу кикот.

— … може да каже само, че не е видял нищо! Единственото свидетелство за обстоятелствата, при които е загинал Публий Клодий, ни е представено от Милон и слугите му, всичките убийци!

Салустий замълча, ухили се самодоволно. Много сполучливо бе използвал намека за аферата на Целий с Фауста, за да омаловажи думите му. Той си пое дълбоко дъх и продължи:

— Целият Рим знае, че Публий Клодий имаше рушително влияние, и много от нас не одобряваха стратегията и тактиката му. Същото обаче може да се каже и за Милон, чиито методи са в далеч по-голям разрез с конституцията от тези на Клодий. Защо да убиваш човека, който застрашава политическата ти кариера? Има други начини да се справиш с такива хора! Убийството не е в стила на Рим! Убийството е показател за други, още по-гнусни намерения! Убийството, благородни граждани, е начало на подривна дейност срещу държавата! За завземане на властта! Ако един мъж застане на пътя ти и откаже да се помести, ще го убиеш ли, като можеш просто да го отместиш (не особено трудна задача за Милон). Това е първото убийство на Милон, но ще бъде ли то последно? Този е истинският въпрос, който трябва да си зададем! Кой от нас може да се справи със стража като тази на Милон, със сто и петдесет членната свита, с която беше излязъл на Апиевия път? С ризници, шлемове, набедреници! С мечове, копия, кинжали! Публий Клодий също имаше охрана, но не толкова професионална като на Милон! Аз твърдя, че Милон възнамерява да узурпира властта! Точно той създаде сегашната анархия! Точно той прибягна към убийство! Кой ще е следващият? Плавт, друг кандидат за консул? Метел Сципион? Помпей Велики, най-голямата заплаха за него? Граждани, моля ви, обуздайте това бясно псе! Нека това убийство да му е последно!