Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

Доволна и изтощена, тълпата се разотиде. Антоний и Децим Брут се изкачиха заедно по Весталското стълбище и загледаха как огънят в Курия Хостилия поглъща трупа на Публий Клодий. Отзад, на Аргилетума, се намираха сенатските канцеларии, където се съхраняваха скъпоценните протоколи от заседанията, постановленията на Сената, списъците на всички магистрати. Още по-назад, на Кливус Аргентариус (Хълма на банкерите) се издигаше Порциевата базилика, където се помещаваха главната квартира на народните трибуни и канторите на банкери и сарафи; тя също съдържаше незаменими документи. Катон Цензора я беше построил. Това беше първата такава сграда на форума и макар че бе малка, невзрачна и отдавна вече засенчена от по-красиви здания, тя оставаше част от паметта на поколенията. Срещу Курия Хостилия, на другия ъгъл на Аргилетум, се издигаше изящната Емилиева базилика, все още в процес на реставрация от Луций Емилий Паул.

Всичко обаче избухна в пламъци пред очите на Антоний и Децим Брут.

— Обичах Клодий, но той не беше полезен за Рим — рече потиснато Марк Антоний.

— И аз! За известно време си мислех, че Клодий може да направи това място по-добро. Ала той не знаеше кога да спре. Планът му за освободените роби го уби.

— Предполагам — отбеляза Антоний, — че нещата вече ще се поуталожат и най-после могат да ме изберат за квестор.

— А аз отивам при Цезар в Галия. Ще се видим там.

— Ами! — изсумтя Антоний. — Мен вероятно ще ме изпратят в Сардиния или Корсика.

— О, не — усмихна се Децим Брут. — Галия е за нас. Цезар е поискал да му станеш квестор, Антоний. Писа ми.

Така Антоний се прибра доволен вкъщи.

През тази ужасна нощ се случиха и други неща. Част от тълпата, събрана от Планк Бурса, отиде в храма на Венера Либитина зад Сервиевите стени на Есквилинското поле и взеха фасциите от местата им за съхранение, тъй като никой не ги пазеше. След това извървяха целия път през южната част на града до Марсово поле и спряха пред вилата на Помпей с желанието да приеме фасциите и да стане диктатор. Къщата обаче беше тъмна и никой не им отвори — Помпей се беше оттеглил във вилата си в Етрурия. Изнурени от дългото ходене, те се качиха пред домовете на Плавт и Метел Сципион на Палатина, за да ги помолят да вземат фасциите. Вратите бяха залостени, никой не отвори. Бурса ги беше изоставил след безполезното разкарване до вилата на Помпей. Прибра се вкъщи, обхванат от тревога. На разсъмване уморената, лишена от водач групичка отново остави сноповете от пръчки в храма на Венера.

Никой не искаше да управлява Рим — до това заключение стигнаха мъжете и жените, отишли на следващия ден на форума, за да видят пепелта от безценната история. Гробарите на Фулвия бяха там и ровеха сред все още тлеещите въглени в търсене на някое парче от Публий Клодий. Не откриха много, само колкото да има нещо да трака в скъпата, украсена с драгоценни камъни урна. Клодий трябваше да бъде погребан, макар и не на държавни разноски, и съсипаната от скръб Фулвия се беше подчинила на нареждането на майка си траурното шествие да не минава през форума.

Катон и Бибул наблюдаваха втрещени гледката.

— О, Бибуле, базиликата на Катон Цензора е изгоряла и нямаме пари да я възстановим! — скърбеше Катон пред рухналите обгорени стени.

Колоната, създавала толкова неудобства на народните трибуни, стърчеше през овъглените греди на сриналия се покрив.

— Можем да започнем със зестрата на Порция — предложи Бибул. — Аз ще мина без нея, също и Порция. Освен това Брут трябва да се върне всеки момент. Ще получим голямо дарение и от него.

— Загубихме всички документи на сената! — продължи да се вайка Катон. — Дори записките с повелите на Катон Цензора са изгорели.

— Това е истинско бедствие, Катоне, но сега поне няма да се тревожим за освободените роби.

А това беше главната болка на римските сенатори.

Луций Домиций Ахенобарб, който бе женен за сестрата на Катон и беше дал две от своите сестри за съпруги на Бибул, се приближи неспокойно. Нисък, набит и плешив, Ахенобарб не притежаваше нито принципността на Катон, нито острия ум на Бибул, но беше инатлив като магаре и предан на добрите люде — най-консервативната фракция на сената.

— Току-що чух най-удивителния слух! — възкликна задъхано той.

— Какъв? — попита равнодушно Катон.

— Че Милон се е промъкнал в Рим след пожара!

Другите двама го изгледаха удивено.

— Не може да е толкова нагъл — възрази Бибул.

— Е, осведомителят ми се кълне, че го видял да гледа пожара от Капитола и макар че вратите на дома му са залостени, вътре определено има някой. Нямам предвид прислугата.