Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

— Нищо му няма на момичето. Пизон Фруги беше толкова немощен, че нямаше никаква възможност, преди да умре, а Красип не проявява никакъв интерес. Тулия има нужда от истински мъж. — Теренция изсумтя. — Дано извади по-голям късмет от мен.

Това изявление моментално накара Цицерон да си спомни едно име — Тиберий Клавдий Нерон! Чистокръвен патриций, богат човек… и истински мъж.

Цицерон грейна, забрави Атик и Фулвия.

— Знам кого има предвид — рече весело. — И е твърде богат, за да иска преголяма зестра! Тиберий Клавдий Нерон!

Теренция зина:

— Нерон ли?

— Нерон. Млад, но устремен към консулството.

— Гррр! — изръмжа Теренция и напусна стаята. Цицерон я изпрати с удивен поглед. Какво ставаше със златния му език напоследък? Не можеше да омае никого. И за всичко беше виновен Публий Клодий.

— Всичко е заради Клодий! — заяви той пред Марк Целий Руф, когато той влезе в стаята.

— О, това е ясно — усмихна се Целий, прегърна през раменете Цицерон и го поведе към кабинета. — Какво правиш тук? Да не държиш вече виното навън?

— Не, там е, където е било винаги, в кабинета — въздъхна облекчено той. Наля за двамата разредено вино и седна. — Какво те води насам? Клодий ли?

— В известен смисъл — намръщи се гостът.

Той беше според Теренция истински мъж. Достатъчно висок, красив и мъжествен, за да привлече Клодия и да я задържи няколко години. След това я изостави, за което тя никога не му прости. В резултат на това се получи сензационно дело, при което в защитното си слово Цицерон така предизвика Клодия да покаже ужасния си характер, че съдебните заседатели с удоволствие оправдаха Целий по обвиненията в опит да я убие. Имаше и още обвинения, но Целий се измъкна невредим и Публий Клодий никога не му прости.

Тази година той бе народен трибун в една много интересна компания, обявяваща се твърдо за Клодий и против Милон. Целий обаче беше привърженик на Милон.

— Видях се с Милон — рече той на Цицерон.

— Вярно ли е, че се е върнал в града?

— О, да. Тук е. Спотайва се, докато види накъде ще задуха вятърът на форума. И е доста недоволен от изчезването на Помпей.

— Всеки, с когото говорих, е на страната на Клодий.

— Аз не съм, това мога да те уверя! — тросна се Целий.

— Слава на боговете, че има и такива! — Цицерон разклати питието си, погледна го и стисна устни. — Какво смята да прави Милон?

— Да започне да пробва почвата за консулството. Говорихме много и решихме, че е най-добре да се държи, сякаш нищо не се е случило. Клодий го срещнал на Апиевия път и го нападнал. Бил е жив, когато Милон и хората му се оттеглили. Това е истината.

— Самата истина.

— Щом миризмата на дим се разнесе от форума, ще свикам заседание на плебейското събрание — обяви Целий и вдигна чашата си за още разредено вино. — Решихме, че е най-добре в сената да се чуе първо версията на Милон.

— Чудесно!

Настъпи кратко мълчания, нарушено след малко от Цицерон:

— Предполагам, че Милон е освободил всички роби, които са били с него.

— О, да — усмихна се Целий. — Не виждаш ли, че всички псета на Клодий искат робите на Милон да бъдат изтезавани? Ала кой ще повярва на каквото и да било, казано при изтезания? Затова: никакви роби.

— Надявам се да не се стигне до съд. Не бива. Самозащитата изключва всякаква съдебна отговорност.

— Дело няма да има — увери го Целий. — Докато се изберат претори, за да изслушат обвинението, тази случка вече ще е забравена. Хубавото на сегашното безвластие е, че ако някой народен трибун, който има зъб на Милон, Салустий Крисп например, реши да възбуди дело в плебейското събрание, аз ще наложа вето. И ще обясня на Салустий какво мисля за хората, които използват един нещастен случай, за да си отмъстят на човек, който е бичувал друг мъж за посегателство върху честта на жена му.

Двамата се усмихнаха.

— Бих искал да знаех къде се крие Великия — сподели раздразнено Цицерон. — Станал е толкова потаен с възрастта, че вече не можеш да разбереш какво мисли.

— Помпей Велики страда от тежка форма на преувеличено самовъзхищение. Никога не съм смятал, че Юлия е упражнявала благотворно влияние върху него, но сега, след като тя се спомина, си промених мнението. Тя го пазеше да не върши поразии.

— Склонен съм да подкрепя предложението той да стане диктатор.

Целий вдигна рамене:

— Аз не съм решил още. Според мен Великия трябва да подкрепи Милон; ако го стори, ще спечели поддръжката ми. — Той се намръщи. — Проблемът е, че не знам дали смята да подкрепи Милон. Ще изчака да види накъде духа вятърът.