Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

Помпей ги посрещна лично на входа и ги покани в кабинета си, където един прислужник наля разредено вино за всеки, с изключение на Катон, който отказа водата с ругатня. Помпей изчака нервно слугата му да налее тази освежаваща напитка — всъщност нямаше да им предложи нищо, ако на членовете на делегацията не им личеше, че спешно се нуждаят от нещо за пиене.

— Е? — попита той. — Какво стана?

В отговор Марцел Големия мълчаливо му подаде богато украсения си меч. Изненадан, Помпей го пое инстинктивно и се втренчи в него, сякаш никога не беше виждал меч.

— Какво означава това? — попита нервно.

— Гней Помпей Велики — заговори тържествено Марцел Големия, — упълномощавам те от името на сената и народа на Рим да защитаваш държавата от Гай Юлий Цезар. От името на сената и народа те упълномощавам да използваш двата легиона, Шести и Петнайсети, които Цезар изпрати в Капуа, и да набереш още войска, докато успееш да прехвърлиш своята от Испания. Започва гражданска война.

Блестящите сини очи на Помпей се бяха разширили; той пак погледна меча и отново облиза устни:

— Значи, гражданска война. Не мислех, че ще се стигне до това. Наистина… наистина… не мислех. — Той настръхна. — Къде е Цезар? Колко легиона има в Италийска Галия? Докъде е стигнал?

— Има един легион и не е тръгнал за никъде — отвърна Катон.

— Не е тръгнал ли? Той… кой легион?

— Тринайсети. В Тегресте е.

— Тогава… тогава… какво е станало? Защо сте тук? Цезар няма да започне нападение с един легион!

— И ние така смятаме — отговори Катон. — Затова сме тук. Да предотвратим това дело на най-тежка измяна. Нашият втори консул ще уведоми Цезар за мерките, които сме взели и че каквото и да направи, няма да постигне нищо. Ние сме готови да действаме първи.

— О, разбирам — рече Помпей и върна меча на Марцел Големия. — Благодаря, оценявам жеста ви, но аз имам свой меч и винаги съм готов да защитавам родината си. С удоволствие ще поема командването на двата легиона в Капуа, ала наистина ли е необходимо да събирам допълнително войски?

— Определено — заяви твърдо Марцел Големия. — Цезар трябва да разбере, че намеренията ни са напълно сериозни.

Помпей преглътна.

— А сенатът?

— Сенатът — намеси се Ахенобарб — ще прави каквото му кажем.

— Но това посещение е по негова поръка, нали?

Марцел Големия отново излъга:

— Разбира се.

Беше вторият ден от декември.

На третия ден от декември Курион научи какво е станало в къщата на Помпей и се върна в сената побеснял. С помощта на Антоний той обвини Марцел Големия в измяна и призова сенаторите да го подкрепят; да признаят, че Цезар не е сторил нищо незаконно; да приемат, че в Италийска Галия няма никакви други легиони, освен Тринайсети и да осъзнаят, че цялата криза е предизвикана умишлено от поне седем от добрите люде и Помпей.

Ала много сенатори не дойдоха, а онези, които присъстваха, изглеждаха толкова замаяни и объркани, че не бяха способни на никаква реакция, камо ли да вземат разумно решение. Курион и Антоний не постигнаха нищо. Марцел Големия продължи да възпрепятства всичко, освен действията на Помпей в защита на държавата, макар че не предприе никакви стъпки да узакони тази мярка.

На шестия ден от декември, докато Курион продължаваше битката в сената, в Рим пристигна Авъл Хирций, изпратен от Цезар, за да види какво може да бъде направено. Щом научи обаче, че мечът е бил предложен на Помпей и той го е приел, Хирций се отчая. Балб му уреди среща с Помпей на следващата сутрин, но Цезаровият легат не отиде. Каква полза имаше, щом Помпей бе приел меча, запита се той. По-добре да се връща бързо в Равена и да осведоми Цезар лично.

На следващата сутрин Помпей не чака Хирций прекалено дълго; още преди обяд отиде да прегледа Шести и Петнайсети легион в Капуа.

Последният ден от забележителния мандат на Курион като народен трибун бе деветият на декември. Изтощен, той отново говори пред сената и пак без успех, сетне тръгна към Равена да се срещне с Цезар. Предаде задълженията си на Антоний, презрян от всички като развратник.

Цицерон бе пристигнал в Брундизиум към края на ноември и беше посрещнат от Теренция. Идването й не го учуди, тъй като тя изпитваше нужда да навакса за изгубеното време. Защото не без нейно съдействие Тулия се беше омъжила за Долабела. Брак, на който Цицерон се бе противопоставял енергично, тъй като искаше дъщеря му да се свърже с Тиберий Клавдий Нерон, много надут млад патриций и сенатор с ограничен интелект и без никакъв чар.