Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

За нещастие твърдолинейните добри люде изобщо не бяха склонни да слушат тези призиви, дори останалите сенатори да им даваха ухо. Здравият разум не означаваше нищо за Катон и Марцелите в сравнение с престижа, който щяха да загубят в очите на цялото общество, ако Цезар спечели в борбата да си осигури същото отношение както към Помпей. И какво още правеше Помпей в Кампания? На чия страна беше? По всичко личеше, че на тази на добрите люде, ала доста хора вярваха, че може да ги изостави, ако му бъдат изтъкнати достатъчно силни аргументи.

В края на ноември новият управител на Киликия, Публий Сестий, тръгна от Рим заедно с първия си легат, Брут. Той щеше да липсва на братовчедка си Порция, но не и на жена си Клавдия, на която не обръщаше почти никакво внимание. Сервилия се беше сближила със зет си Касий повече, отколкото със сина си. Касий бе спечелил любовта й към воините, към хората на делата, към мъжете, които оставят името си във военната история. В същото време тя продължаваше тайната си връзка с Луций Понтий Аквила.

— Сигурен съм, че ще се видя с Бибул, когато отида на изток — рече Брут на Порция при прощалната им среща. — Сега е в Ефес и доколкото научих, възнамерява да остане там, докато види как ще се развият събитията в Рим… с Цезар, имам предвид.

Порция заплака горчиво.

— О, Бруте, как ще живея без твоята компания? Никой друг не е мил с мен! Всеки път, когато се видя с леля Сервилия, тя ми натяква как трябвало да се обличам и как съм изглеждала, а татко присъства само телом на този свят; мислите му са погълнати изцяло от Цезар, Цезар, Цезар. Леля Порция никога няма време, твърде е заета с децата си и с Луций Домиций. А ти винаги си толкова мил, толкова нежен. О, страшно ще ми липсваш!

— Марция се върна при баща ти, Порция. Нещата със сигурност ще се променят. Тя не е груб човек.

— Знам, знам! — подсмръкна шумно Порция. — Ала тя е отдадена на татко във всяко отношение, точно както при първия им брак. За нея аз не съществувам. За Марция съществува само татко! — Тя изхлипа. — Бруте, искам да намеря място в нечие сърце! А никой не ме иска! Никой!

— Нали имаш Луций — рече той със свито гърло.

Кой друг можеше да я разбере повече от него, който никога не бе имал място в ничие сърце? Сакатите и грозните са презрени, дори от онези, които би трябвало да ги обичат въпреки всеки недъг, въпреки всеки недостатък.

— Луций ще порасне, ще ме изостави — възрази тя, бършейки очите си. — Разбирам го, Бруте, и не го съдя. Напълно нормално да се промени. Вече от месеци предпочита компанията на баща ми пред моята. Политиката му е по-интересна от детските игри.

— Е, Бибул ще се върне скоро.

— Нима? Ще се върне ли, Бруте? Защо тогава ми се струва, че никога няма да го видя повече? Имам предчувствие, Бруте!

Предчувствие, което имаше и Брут, макар че нямаше представа защо. Рим изведнъж беше станал непоносимо място, защото нещо ужасно предстоеше да се случи. Хората мислеха повече за себе си, отколкото за Рим. И това важеше и за Катон. Унищожаването на Цезар бе всичко за него.

И така, Брут целуна ръката на братовчедка си и замина за Киликия.

През декемврийските календи Гай Требоний Курион събра сената; фасциите за този месец се държаха от Гай Марцел Големия, едно предимство за Курион. Тъй като Помпей сега живееше във вилата си на Марсово поле, заседанието се проведе в неговата курия, сграда, която Курион намираше за неприветлива. „Надявам се Цезар да спечели — помисли си той преди началото на заседанието, — защото той поне ще възстанови старата ни Курия Хостилия.“

— Ще бъда кратък — рече той пред събралите се сенатори, — защото аз съм не по-малко уморен от това безплодно, глупаво положение. До края на мандата си аз ще продължавам да използвам правото си на вето всеки път, когато сенатът реши да предприеме нещо срещу Гай Юлий Цезар, без да наложи същото на Гней Помпей Велики. Затова ще направя едно предложение и настоявам да бъде гласувано. Ако Гай Марцел се опита да ми попречи, аз ще се отнеса към него по законния начин, по който има право да реагира един народен трибун, когато някой го възпрепятства в изпълнението на задълженията му: ще накарам да го хвърлят от Тарпейската скала. Сериозно говоря! Дори да се наложи да вдигна половината плебеи (които чакат отвън, в перистила, уважаеми сенатори!), ще го направя! Предупредих те, втори консуле. Предложението ми трябва да бъде гласувано.

Марцел Големия стисна устни, но запази мълчание; Курион не само че говореше сериозно, а и имаше пълно право да изпълни заканата си. Гласуването трябваше да се състои.