Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

— Предлагам следното — продължи Курион. — Гай Юлий Цезар и Гней Помпей Велики да се откажат от империума, провинциите и войските си едновременно, и то още сега. Всички, които са за, моля застанете от дясната страна на залата. Които са против да се отделят отляво.

Мнозинството беше огромно: триста и седемдесет застанаха отдясно; двайсет и двама се отделиха отляво. Между тези двайсет и двама бяха самият Помпей, Метел Сципион, тримата Марцели, бъдещият консул Лентул Крус (за всеобща изненада), Ахенобарб, Катон, Марк Фавоний, Барон, Понтий Аквила (още една изненада, тъй като никой не знаеше, че е любовник на Сервилия) и Гай Касий.

— Предложението е прието, втори консуле — обяви тържествено Курион. — Обяви го като решение!

Гай Марцел Големия махна на ликторите си.

— Разпускам заседанието — рече и излезе.

Добра тактика, защото го направи толкова бързо, че Курион не успя да извика чакащите отвън плебеи. Предложението беше прието, но още не можеше да влезе в сила.

И никога нямаше да влезе. Докато Курион говореше пред развълнуваната тълпа на форума, Гай Марцел Големия събра сената в храма на Сатурн, съвсем близо до трибуната, на която стоеше Курион. Помпей нямаше право да присъства и отсега нататък нямаше да участва в нито едно сенатско заседание.

Марцел Големия държеше един свитък.

— Това е писмо от дуумвирите на Плаценция, уважаеми сенатори — обяви той. — С него те уведомяват сената и римския народ, че Гай Юлий Цезар току-що е пристигнал в Плаценция начело на четири легиона. Той трябва да бъде спрян! Кани се да тръгне към Рим, както са дочули двамата управители! Той няма да се откаже от войската си и възнамерява да я използва, за да завладее Рим! В същия този момент той подготвя четирите си легиона за нашествие в Италия.

Настъпи суматоха: затъркаляха се столове, някои сенатори от най-задните редове скочиха и избягаха от храма, други като Марк Антоний закрещяха, че това е лъжа, двама много възрастни сенатори припаднаха, а Катон зарева, че Цезар трябвало да бъде спрян, да бъде спрян, да бъде спрян!…

В този хаос се появи Курион, задъхан, тъй като беше тичал от долната част на форума дотук.

— Това е лъжа! — закрещя той. — Сенатори, сенатори, спрете и размислете! Цезар е в Отвъдна Галия, не в Плаценция, в Плаценция няма никакви легиони! Дори Тринайсети не е в Италийска Галия, а при Тергесте в Илирикум! — Той се обърна гневно към Марцел Големия: — Ти, безсрамен, подъл лъжецо, Гай Марцеле! Ти, тиньо на римското блато, ти помийо на римската клоака! Лъжец, лъжец, лъжец!

— Разпускам заседанието! — изкрещя Марцел Големия, блъсна Курион толкова силно, че едва не го повали, и изскочи от храма.

— Лъжи! — продължи да крещи Курион пред останалите. — Вторият консул измисли тази лъжа, за да спаси кожата на Помпей! Помпей не желае да изгуби провинциите и войската си! Помпей, Помпей, Помпей! Отворете си очите! Размислете разумно! Марцел лъже! Лъже, за да защити Помпей! Цезар не е в Плаценция! Няма никакви легиони в Плаценция! Това са лъжи, лъжи, лъжи!

Ала никой не го слушаше. Ужасени, сенаторите на Рим се разбягаха.

— О, Антоний! — заплака Курион, когато двамата останаха сами в храма на Сатурн. — Никога не съм предполагал, че Марцел ще стигне дотам, никога не съм подозирал, че е способен на такава лъжа! Той покри с позор каузата си! Сега съдбата на Рим зависи от една лъжа!

— Е, Курионе, виновникът е известен, нали? — изръмжа Антоний. — Този мръсник Помпей е в дъното на всичко, все той! Марцел е лъжец, но Помпей е подъл страхливец! Той никога не би го признал, но за нищо на света няма да отстъпи мястото си на първи мъж в Рим.

— О, къде е Цезар? — продължи да се вайка Курион. — Дано да не е все още в Неметоцена!

— Ако не беше излязъл толкова рано тази сутрин да тръбиш за победата, Курионе, щеше да прочетеш писмото му. — Не е в Неметоцена. Задържал се е само колкото да премести Требоний с легионите му на брега на Моза между земите на треверите и на ремите, сетне е отишъл при Фабий. А той сега е в Бибракт с другите четири легиона. Цезар е в Равена.

Курион затаи дъх:

— В Равена? Не може да бъде!

— И още как! Пътувал е бързо като вятъра и не е имал легиони да го бавят. Войските му са си все още по местата отвъд Алпите, но той е в Равена.

— Какво да правим? Какво да му кажем?

— Истината — отвърна спокойно Антоний. — Ние сме просто слуги, Курионе, не го забравяй. Той взима решенията.

Гай Клавдий Марцел Големия беше взел решение. Веднага щом разпусна сената, той отиде у дома на Помпей на Марсово поле заедно с Катон, Ахенобарб, Метел Сципион и двамата бъдещи консули: братовчед му Гай Марцел Малкия и Лентул Крус. На половината път ги застигна слугата, когото Марцел Големия бе изпратил до дома си на Палатина, за да му донесе меча. Както повечето мечове на знатните римляни той бе с обичайното двойно острие две стъпки на дължина; различаваше се от оръжията на обикновените войници по ножницата си, изработена от ковано сребро, и по дръжката — от слонова кост, изрязана във формата на римския орел.