Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

Цицерон го погледна напрегнато:

— Велики, не можеш да изтеглиш легионите от Сирия при опасността от партите!

— Източниците ми ме осведомяват, че там няма никаква заплаха, Цицероне. Ород има проблеми в собствената си страна. Не трябваше да екзекутира Пахлави Сурен и Пакор. Пакор му беше роден син.

— Ама… не трябва ли преди това да поговориш с Цезар? От писмото на Балб личи, че той всячески се опитва да избегне насилието.

— Пфу! Ти нищо не разбираш, Цицероне. Балб направи всичко възможно, за да забави заминаването ми за Кампания през ноните. Кълнеше се, че Цезар изпратил Авъл Хирций да преговаря. Така че аз го чаках, чаках, за да науча, че Хирций просто се е върнал в Равена, без изобщо да си направи труда да дойде на срещата! Само прах в очите са всички тези усилия на Балб! Със сигурност мога да ти кажа, че Цезар възнамерява да започне гражданска война. Нищо няма да го спре. И аз вече съм решил. Няма да се бия на италийска територия, ще преместим конфликта в Гърция или Македония.

„Само че — мислеше си Цицерон, докато пишеше на Атик — не Цезар (или поне не само той) се стреми към гражданска война. Великият е твърдо решен да се бие и си мисли, че ще му бъде простено, ако стори така, че Италия да не пострада. Измислил е как да се измъкне.“

Денят, в който Цицерон научи какво смята Помпей за гражданската война, бе десетият на декември. В същото време в Рим Марк Антоний започваше мандата си като народен трибун. И реши да докаже, че е не по-лош в изказванията от дядо си Оратора и не му отстъпва в бързината на мислите. Той говори за предлагането на меча и незаконността на действията на втория консул толкова гръмогласно, че дори Катон си даде сметка, че не може да го надвика.

— Освен това — гърмеше той — аз съм упълномощен от Гай Юлий Цезар да заявя, че Гай Цезар с готовност ще предаде двете си провинции от другата страна на Алпите заедно с шест от легионите си, ако сенатът му разреши да задържи Италийска Галия и Илирикум и два легиона.

— Това са само осем легиона, Марк Антоний — намеси се Марцел Големия. — Какво ще стане с останалия легион и двайсет и двете кохорти новобранци?

— Деветият легион, който засега ще наричаме Четиринайсети, ще бъде разпуснат, Гай Марцеле. Цезар не обича да държи непълни подразделения, а в момента войската му е с драстично намален личен състав. Един легион и двайсет и двете новонабрани кохорти ще бъдат разпръснати из другите осем легиона.

Логичен отговор, но на несъществен въпрос, тъй като Марцел Големия и двамата бъдещи консули нямаха намерение да поставят предложението на Антоний на гласуване. Освен това сенатът едва събираше кворум, толкова много от членовете му отсъстваха, много вече бяха избягали в Кампания, други отчаяно събираха вещи и средства, които да им позволят да преживеят в чужбина, докато трае гражданската война. А тя изглеждаше неизбежна, макар че вече всички знаеха, че в Италийска Галия няма никакви допълнителни легиони и че Цезар стои кротко в Равена, докато войниците от Тринайсети легион си почиват по близките плажове.

Антоний, Квинт Касий, съюзът на банкерите и всички най-влиятелни поддръжници на Цезар в Рим се стремяха да оставят вратичка на Пълководеца, като постоянно уверяваха всички, от сената до плутокрацията, че Цезар с готовност ще отстъпи шестте си легиона и двете си провинции в Отвъдна Галия, стига да му бъде позволено да задържи Италийска Галия, Илирикум и два легиона. Ала в деня след пристигането на Курион в Равена и Антоний, и Балб получиха писма, в които Цезар им съобщаваше, че вече не изключвал възможността да използва войската си, за да защити личността и доброто си име от добрите люде и Помпей Велики. Бил изпратил вече тайно послание на Фабий в Бибракт с искане да му изпрати два от четирите си легиона и също толкова тайно писмо до Требоний веднага да изпрати три от легионите си към Нарбон, където щяха да минат под командването на Луций Цезар и трябваше да попречат на прехвърлянето на Помпеевите легиони към Италия.

— Готов е — заяви Антоний пред Балб не без задоволство. Дребният Балб бе отслабнал доста напоследък, толкова голямо беше напрежението. Той погледна тревожно Антоний с големите си, кафяви, тъжни очи и се нацупи:

— Той със сигурност ще надделее, Марк Антоний. Трябва да надделее!

— При положение, че юздите на управлението са у Марцелите и Катон крещи от предните редове, Балбе, нямаме шанс. Сенаторите, поне онези, които още имат смелостта да посещават заседанията, ще продължават да повтарят своето: че Цезар е слуга на Рим, не негов господар.