Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

Тревогите на великия адвокат се допълваха от грижите по любимия му секретар Тирон, когото бе оставил болен в Патрас. Още повече побесня, когато научи, че Катон предложил да се обяви триумф за Бибул, а в същото време гласувал срещу награждаването със същото на Цицерон.

— Как смее! — кипеше той. — Бибул дори не си показа носа от къщата в Антиохия, докато аз водех битки!

— Да, скъпи — съгласи се равнодушно Теренция, която мислеше само за своите проблеми. — Ала ще се съгласиш ли да поговориш с Долабела? Щом го зърнеш, ще разбереш защо не се противопоставих на този брак. — Грозното й лице грейна. — Той е чудесен, Марк, наистина чудесен! Надарен, умен… и толкова привързан към Тулия.

— Аз забраних! — кресна Цицерон. — Забраних, Теренция! Ти нямаше абсолютно никакво право да го допускаш!

— Слушай, съпруже — изсъска ползващата се със страховита слава дама, — Тулия е на двайсет и седем години! Тя няма нужда от твоето разрешение, за да се омъжи!

— Да, ама нали аз ще й осигуря зестрата, така че имам право да избера кой ще й бъде съпруг! — изрева той.

Бе събрал достатъчно кураж през времето, прекарано далеч от Теренция, през което се беше оказал удивително авторитетен управител; а авторитетът трябваше да се затвърди и в семейството.

Тя примигна изненадана от това непокорство, но не отстъпи.

— Твърде късно! — закрещя още по-силно. — Тулия вече се омъжи за Долабела и ти ще й намериш зестра, иначе лично ще те кастрирам!

Така прекара Цицерон пътуването си от Брундизиум през Италия в компанията на съпругата си, отказваща да признае правата му на глава на семейството. Той отстъпи и се съгласи да се срещне с омразния Долабела. Направи го в Беневентум и с ужас откри, че няма вече как да се противопостави срещу брака на дъщеря си. Защото Тулия беше бременна, нещо, което не бе постигнала с двамата си предишни съпрузи.

Долабела също така осведоми тъста си за тревожните събития в Рим, потупа Цицерон по гърба и препусна назад към Рим, за да участвал, както се изрази, във веселбата.

— Всичко е заради Цезар, знаеш ли! — изкрещя, след като се отдалечи на безопасно разстояние. — Добър човек е този Цезар!

Стига толкова носилки. Цицерон нае каруца в Беневентум и продължи през Западна Кампания.

Завари Помпей в дома му в Помпей, където и самият Цицерон имаше уютна малка вила, и потърси сведения от един от малкото хора, които предполагаше, че знаят какво всъщност става.

— Вчера получих две писма в Требула — рече на Помпей с намръщено от объркване лице. — Едно от Балб и едно не от друг, а от самия Цезар. Толкова мило и приятелско… И двамата били готови да сторят всичко за мен, щяло да бъде чест да присъстват на заслужения ми триумф, дали съм се нуждаел от някакъв заем? Защо го прави този човек, ако наистина е решил да настъпи към Рим? Защо е любезен с мен? Знае много добре, че никога не съм го харесвал.

— Е, всъщност — отвърна смутено Помпей — Гай Марцел малко прекали. Направи неща извън правомощията си. Макар че тогава нямах представа за това, Цицероне, кълна се. Сигурно си чул, че са ми предложили меч и аз съм го приел.

— Да, Долабела ми каза.

— Проблемът е, че аз мислех, че сенатът го е упълномощил. Ала сенатът не е приемал нищо такова. Така че сега съм между Сцила и Харибда, в по-голяма или в по-малка степен отдаден на защитата на държавата, начело на два легиона, които са се сражавали за Цезар от години и в процес на набиране на войска в Кампания, Самниум, Лукания и Апулия. Ала това всъщност не е законно, Цицероне. Сенатът не ме е натоварил официално с тази задача, нито пък е обявил извънредно положение. И въпреки това аз съм сигурен, че предстои гражданска война.

Сърцето на Цицерон се сви.

— Сигурен ли си, Гней Помпей? Сигурен ли си? Не се ли посъветва с друг, освен с малоумните свине Катон и Марцелите? Не разговаря ли с Атик или някой от другите влиятелни конници? Не присъстваш ли на заседанията на сената?

— Как да присъствам, като събирам войски? — сопна се Помпей. — А с Атик говорих преди няколко дни. Е, всъщност доста наскоро беше. Вчера се видяхме.

— Велики, сигурен ли си, че гражданската война не може да се избегне?

— Напълно — отвърна уверено Помпей. — Гражданска война ще има, това е сигурно. Затова се радвам, че ще отсъствам известно време от Рим. Така ще мога да обмисля нещата. Защото не можем да позволим Италия отново да страда, Цицероне. Тази война срещу Цезар не бива да се води на италийска територия. Трябва да я пренесем в чужбина. В Гърция или в Македония. Във всеки случай, на изток от Италия. Целият изток е в моята сфера на влияние; мога да намеря подкрепа навсякъде от Акциум до Антиохия. И мога да прекарам испанските си легиони направо, без да стъпват на италийска територия. Цезар разполага с девет легиона плюс двайсет и две кохорти, наскоро набрани отвъд Падус. Аз имам седем в Испания, два в Падуа и кохортите, които ще събера сега. В Македония има два легиона, в Сирия — три, в Киликия — един и един в провинция Азия. Мога да поискам подкрепа и от Дейотар от Галатия и от Ариобарзан от Кападокия. Ако се наложи, ще повикам войски от Египет и ще докарам африканския ни легион. Ще съберем най-малко шестнайсет легиона, десет хиляди чуждестранни подкрепления и шест или седем хиляди конници.