Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

— В такъв случай какъв е Помпей?

— Господар на Рим, разбира се — отвърна Антоний. — Ала кой кого командва? Помпей добрите люде или обратното?

— Всеки е убеден, че той командва другия, Марк Антоний.

Декември неусетно отминаваше. Посещаемостта на сената намаля още повече; кепенците на доста домове на Палатина и в Карини бяха спуснати, чукалата им бяха махнати от вратите; много от най-големите компании и банки използваха опита, натрупан в други граждански войни, — за да се подготвят за наближаващото бедствие. Защото то идваше. Помпей и добрите люде нямаше да допуснат да се размине. А и Цезар нямаше намерение да се предава.

На двайсет и първия ден от декември Марк Антоний произнесе блестяща реч пред сената. Беше отлично структурирана, истински реторически шедьовър, и съдържаше хронологичен преглед на незаконните прояви на Помпей от времето, когато на двайсет и две годишна възраст бе вдигнал незаконно ветераните на баща си и се беше притекъл с три легиона на помощ на Сула в тогавашната гражданска война; завършваше с консулството без колега и с добавка за приемането на незаконно предложения му меч. Уводът бе посветен на безпощаден анализ на характерите на двайсет и двата вълка, управляващи триста и седемдесет сенатски овце.

Помпей и Цицерон се събраха, за да прегледат едно копие на речта: на двайсет и втория ден от декември двамата се срещнаха във Формие, където и двамата имаха вили, но този път прекараха няколко часа в разговори у Цицерон.

— Изключено — рече Помпей, след като Цицерон изчерпа всичките си аргументи в опит да докаже, че с Цезар може да се преговаря. — Не трябва да се правят никакви отстъпки. Този човек не иска да има мирно решение на проблема, не ме интересува какво говорят Балб, Опий и останалите. Не ме е грижа дори за мнението на Атик!

— Де да беше и Атик тук.

— Защо го няма? Не съм ли достойна компания?

— Болен е от малария, Велики.

— О.

Макар че го болеше гърло и онова отвратително възпаление на очите заплашваше да се върне, Цицерон бе решен да продължава с нелеката си задача. Скавър не беше ли накарал едно време сената да се обедини около него? А той не бе най-великият оратор в римската история! Тази чест принадлежеше на Марк Тулий Цицерон. Проблемът беше, размишляваше най-великият оратор на всички времена, че след болестта си в Неапол Помпей бе станал изключително самоуверен. Не, той не беше присъствал лично да го наблюдава, но всички му говореха за това, първо в писма, после лично. Освен това той виждаше следа от онази самонадеяност, която бе характерна за Помпей на седемнайсетгодишна възраст, която беше притежавал и когато тръгваше да подкрепи Сула. След Испания и Квинт Серторий той беше загубил самочувствието си, макар че в края на краищата спечели онази мъчителна война. Тази черта се проявяваше отново едва сега. Може би, размишляваше Цицерон, наближаващият сблъсък с друг велик стратег изкарваше на бял свят онзи младежки плам, спотайвал се толкова години дълбоко в душата на най-великия римлянин. Само… беше ли той най-великият? Не, той не можеше да загуби (така бе решил, иначе нямаше да тръгва толкова уверено към гражданска война), защото се беше погрижил да има числено превъзходство над Цезар поне два пъти. И щеше да бъде славен като спасител на Рим, защото нямаше да се сражава на негова територия. Това също бе очевидно.

— Велики, не може ли все пак да се направи една отстъпка? Какво ще кажеш да му позволим да задържи един легион и Илирикум?

— Никакви отстъпки.

— Не забравяме ли все пак първопричината за всичко това? Не започна ли всичко с отказа на правото му да се кандидатира задочно? Така че да запази империума си и да не може да бъде съден за измяна? Не би ли било по-разумно да му се разреши? Вземете му всичко, освен Илирикум; вземете му легионите! Само му позволете да запази империума си и да се кандидатира ин абсенция!

— Никакви отстъпки!

— В едно отношение застъпниците на Цезар са прави, Велики. Ти си получил много повече отстъпки. Защо да не ги получи и Цезар?

— Защото, глупако, дори Цезар да бъде оставен без провинции, без войска, без империум, той пак ще има претенции към властта! Все още ще иска да я узурпира!

Цицерон се направи, че не е чул, че го наричат глупак, и опита отново. Ала отговорът бе все същият. Цезар никога нямало да се раздели доброволно с империума си, щял да предпочете да запази войската и провинциите си. Гражданската война била неизбежна.