Луиз Бегшоу - Страст

Външно не бе същият човек. Беше се променила и вътрешно. Страхотната дегизировка я бе накарала да се почувства поне малко по-добре.

Разбира се, не можеше да съперничи на Оливия Уортън. Но Мелиса не желаеше Уил да я съжалява. На всяка цена трябваше да изглежда зашеметяващо, когато той се сбогува с нея.

Лола бе впечатлена. Уилям Хайд се бе оказал повече от гениален. Радваше се, че Карлос го е изпуснал в Холандия. Въпреки че Димитри бе изпратил шестима агенти на регионалното летище, Хайд и мишената се бяха измъкнали с военен полет, без летателен план, със самолет, неуловим за радарите. Просто бяха изчезнали, ефективно, сякаш се бяха телепортирали от Ротердам. И трима от наемниците бяха застреляни от американците.

Карлос бе отървал кожата, но сега трябваше да дава обяснения пред началниците си. Поне щяха да проумеят, че не е толкова лесно да убият този човек. Освен това бе почти невъзможно да бъде убит, без да се вдигне много шум. Явно си имаха работа с истински професионалист. Беше се завърнал в Ню Йорк — не можеше да бъде сигурна точно кога, защото не знаеше кога е кацнал в Щатите — и както изглеждаше, спокойно бе продължил собствения си нормален живот в света на големия манхатънски капитал, заставайки безстрашно пред телевизионни камери и на открито без защитна броня, създавайки впечатлението, че нищо не се е случило. Нямаше и следа от момичето. Той беше с друга жена. Лола бе получила потвърждение, че е с нея от около година. Щяха да се женят. Новината вече се бе разнесла.

Заради всичко това бе невъзможно убийството му да се потули.

Лола започваше да се размеква на старини. Наближаваше тридесетте. Почти изпитваше симпатия към Уилям Хайд. Мишена, но много впечатляваща. Позволи си да пофантазира за живот с истински мъж като него, не използвач като Димитри и толкова много други. Може би, след като изпълни тази задача, щеше да се оттегли и да изчезне. Да спре, когато е на върха. Никой нямаше да я открие. Можеше ли тя, дори тя, да има друг живот? Живот, в който да присъства мъж като Хайд?

Освен това той се бе замесил случайно. Първоначалната мишена бе момичето. Лола уважаваше професионалисти като Уилям Хайд. Щеше да бъде убит, но не веднага. Той очакваше нападение. Още една причина да изчака. Момичето не беше в дома му, което означаваше, че я е отвел някъде на сигурно място. Разбираше го много добре. Беше привързан към Мелиса — слабост, която хитро се опитваше да прикрие. Тя бе скрита някъде, където не би застрашила семейството или бизнеса му, някъде, където може да й осигури защита.

Аматьор би откарал мишената сред пустош, би я скрил в колиба в планините Адирондак или при някоя старица в затънтено село. Това би направило проследяването им лесно. Колко от жертвите й бяха втренчвали поглед в нея, безкрайно изненадани, преди да затреперят от страх, преди да пръсне черепите им? Как бе възможно някой да ги открие в Смолгаун, Южна Дакота?

Толкова скучно и безинтересно. Уил Хайд не би изпратил протежето си на подобно място. Тя беше в голям град. Може би в Ню Йорк, където бе той. Лола просто не вярваше да я изостави.

Погледна в монитора пред себе си, на който виждаше образ от камерите за наблюдение. Беше си тръгнал рано от заседанието на борда и вървеше към лимузина. Може би щеше да се прибере у дома, за да се чука с манекенката. Димитри изрично бе настоял да изчака, да не бърза да го убива.

Можеше да си отдъхне. Лола сви рамене. Може би дори искаше да я подмами. Държеше се непредпазливо. Явно жената бе особено важна за него, за да получи такава защита. Все едно, нямаше да отвлече вниманието й. Въпросът бе къде е скрил момичето. Къде ли бе точно сега?

Лола откъсна поглед от екрана, когато камерата показа лимузината в близък план да потегля към Десето Авеню, за да го откара до центъра. Излезе на улицата. На три преки имаше интернет кафене, където можеше да извлече още малко информация. Ню Йорк беше страхотен град за преследване. Човек винаги можеше да намери всичко, от което се нуждае.

Димитри се спря ядосан. Вървеше по тясна уличка в Сабана Гранде, Каракас, и закъсняваше с пет минути. Днес градът бе задушен, необичайно горещ, замърсен от вредни газове и пълен с улични търговци и безделници. Туристите, които се осмеляваха да дойдат тук, бяха съветвани да бъдат готови да дадат пари на бандитите.

Двама мъже вървяха след него и го настигаха. Крадци. Излаяха му нещо на испански, наричайки го „Американо“. „Дай ни парите си.“