Луиз Бегшоу - Страст

— Тогава достъпът му до парите, които притежава, трябва да бъде блокиран.

Димитри кимна.

— Работя върху план да доведем банката му до фалит, а той да бъде обвинен в измама. Ще наложат запор върху цялото му имущество. Просто се подсигуряваме, нали разбирате. Вероятно Хайд не знае нищо.

— Но доколко можем да бъдем сигурни, когато жената все още е жива?

— Лола — тази сутрин бе получил доклада й, който го бе впечатлил. Наистина бе добра, вече не мислеше, че е било толкова глупаво да я наеме. — Намерила я е. Хайд я е настанил в мансарден апартамент в строго охранявана сграда, реално негова собственост, но зад дълъг списък имена на подставени лица.

Фелис изсумтя. И двамата знаеха, че нищо не може да устои на съвместните усилия на национални разузнавателни агенции.

— Мъртва ли е?

— Все още не. Охраната на сградата е непроницаема. Агенти от класа, привлечени от „Мосад“, и пенсионери от ЦРУ.

Фелис изруга. Облегна се с гръб на палмово дърво и повдигна слънчевите очила над носа си.

— По дяволите! Esta fregada!

— Тя ще успее да проникне вътре. Ще изпратят подкрепление. Ще бъде като полицейска акция. Наши хора, въоръжени, с униформи на нюйоркската полиция.

Това му хареса. Усмивка.

— Bueno.

— Вече е проверила за почистващи фирми. Подсигурил се е отвсякъде. Войниците сами почистват. Освен това се грижат за поддръжката. Някои са били в строителни корпуси. Хайд е проектирал сградата специално така, че да бъде непристъпна. Няма външни фирми с договори за каквито и да било услуги.

— Предвидлив е — съгласи се Фелис.

И двамата мислено си набелязаха да последват този пример, когато се оттеглят.

— Значи ще проникнем по старомодния начин. Когато бъде убита, пръв ще узнаете.

Фелис кимна.

— А сега трябва да очистим всички колеги на Ричард Елмет, целия технически персонал.

Димитри поклати глава.

— Работел е в пълно уединение. Не е искал някой друг да си присвои откритието му. Бележките бяха написани на ръка и ги изгорихме всичките. Къщата му беше претърсена из основи. Дори паркетът беше повдигнат. Няма други копия.

— Не ме интересува. Ликвидирайте и чистачките, всички. Всеки, който е дишал един и същ въздух с него.

Димитри едва сдържа усмивката си.

— Сеньор Фелис, ако започнем да взривяваме сгради и да убиваме неграмотни прислужници, ще привлечем вниманието на пресата. Хората ще забележат. Операцията ще бъде успешна само ако попречим на пресата да направи връзка между събитията. Ще отстраним всеки, който може да е имал достъп до информацията. Засега това трябва да е достатъчно.

Клиентът изсумтя.

— Засега, да — погледна Димитри. — След като мине известно време, ще се погрижите за елиминирането им, един по един. Гледайте да има интервали. Не прибързвайте. Но всички трябва да бъдат отстранени. Колкото и малка да е вероятността.

Димитри кимна.

— Много добре. Ще бъде сторено. По първо ще елиминираме жената. Хайд е допуснал грешка. Трябва да знае, че никоя крепост не е непревземаема.

Спряха микробуса точно срещу сградата, в забранена зона за паркиране. Кого го бе грижа? Имаше отличителните белези на полицейска кола. Никой не би се усъмнил.

Освен това беше зареден с експлозиви. Когато изнесат трупа на Мелиса Елмет, микробусът щеше да бъде взривен така мощно, че пламъците да се виждат на десет преки. После екипът щеше да се разпръсне. Лола щеше да кара цивилен „Форд Таурус“ до пристанището и да предаде трупа на двама мъже от екипа на Димитри. Беше по-чисто и по-лесно да го сложат в микробуса и да бъде разкъсан при взрива, но репутацията й беше заложена на карта. Habeas corpus. Искаха да видят проклетото тяло и щяха да го видят.

Обзе я вълнение при мисълта за убийството на Мелиса. Последната й задача щеше да бъде довършена, а след това най-сетне свобода. Щеше да приключи с всичко завинаги.

— Да вървим.

Мъжете кимнаха. Имаше дванадесет наемници, главно колумбийци, и един едър чернокож, най-вероятно канадец. Бяха добри и стриктно изпълняваха заповеди. Нямаше оспорване на позицията и решенията й, защото е жена. Хората, поръчали тази операция, искаха прецизно изпълнение и бяха дали ясни заповеди.

Лола нагласи полицейската си униформа и скочи от микробуса, държейки фалшива карта за самоличност в ръка. Момчетата я последваха, извадиха револверите си. Срещнаха няколко минувачи на улицата. Детегледачка с малчуган в количка издаде тих вик на уплаха.

— Полиция! Полиция! — извика чернокожият. Добра идея, той имаше най-добър акцент от всички. Сякаш бе израснал в Бруклин. — Това е акция на въоръжена полиция! Направете място, госпожо, господине! Направете място!