Луиз Бегшоу - Страст

По-едрият падна на земята. Посегна към колана си. Имаше нож. Партньорът му се засмя.

— Махнете се от пътя ми или ще ви убия — каза Димитри. Не бе нужно да знаят английски, за да го разберат. Хора като тях бяха чували този тон и преди.

Едрият мъж изръмжа, издърпа ножа от колана си. Другият сграбчи Димитри за сакото.

Той замахна срещу нападателя си, точен удар в слънчевия сплит. Крадецът се сгърчи като хармоника, свлече се на земята, борейки се да си поеме дъх. Приятелят му енергично размаха ножа. Димитри рязко протегна ръка, сграбчи китката му. Изви се така, че да използва тежестта на нападателя срещу него. Последва вик на агония, когато мъжът бе повален на прашната улица, костта на ръката му изпука. Димитри взе ножа и го заби с острието нагоре между ребрата му, право в сърцето. Едно-единствено пробождане. Нещастникът широко отвори очи, по-скоро смаян, отколкото изплашен. Не бе осъзнал какво става с него. Глуповато сведе поглед надолу, но светлината вече чезнеше пред очите му. Ножът се озова обратно в ръката на Димитри, острието проблесна окървавено. Вторият крадец отчаяно се опитваше да се изправи.

— No, senor. No, no, senor — дрезгаво промълви той и побягна надолу по уличката.

За секунди Димитри щеше да успее да го настигне и убие. Остави го да избяга. Закъсняваше. Внимателно пъхна ножа в ръката на все още топлия труп в краката си и продължи с уверена походка, без да бърза, докато излезе от уличката, пресече пуст площад и стигна до хотела.

Клиентът му крачеше под палмовите дървета край монумента „Лос Просерес“. Големият плитък шадраван с кристалносиня вода бе заобиколен от бели каменни блокове. На стъпалата, водещи нагоре от водата, се издигаше статуя, монолитният паметник на Симон Боливар.

Водата изглеждаше примамливо синя. Никой не идваше тук. Беше тих оазис сред размирния град. Подходящо място за среща. Димитри се огледа наоколо, долавяйки богаташката атмосфера. Имаше места във Венецуела, където дори камъните говореха за богатство, достатъчно да измъкне страната от мизерията на Третия свят. Не го бе грижа за политиката, тя бе за жалките обикновени хорица, които се бореха за оцеляването си.

Друг въпрос бяха парите. Цялата афера би могла да съсипе страната, която и без това едва се крепеше. И този клиент, също както надрахчанинът и руснаците, бе много изплашен.

Самият Димитри започваше да става леко тревожен. Когато не работеше, се наслаждаваше на компанията на опитни проститутки, луксозни хотели, яхти и убежища на уединени места. И най-добрият атентатор на света не можеше да избяга от старостта. Ако беше на седемдесет-осемдесет, дори онези двама идиоти в затънтената уличка биха му създали проблем. Както всички агенти, и той щеше да има нужда от място, където да прекара старините си, добър пластичен хирург и крепост с надеждна охрана. Димитри щеше да замине за Швейцария. Вече бе решил точно къде ще живее, в безопасност, разкош и анонимност. Но световният икономически срив нямаше да донесе нищо добро и на него. Обичаше живота такъв, какъвто е.

— Казвам се Мануел Фелис — излъга клиентът.

Димитри сви рамене. Не бе дошъл да си бъбрят и фалшивото име на този клоун не го интересуваше.

— Бяха засечени в Ротердам и избягаха с военен полет на американците — каза той.

— Зная това — отвърна мъжът.

— Той се е върнал към предишния си живот. Има годеница, американска светска дама.

Твърде слаба, със силиконови гърди, не беше негов тип.

— Всеизвестни факти — сопна се Фелис. — Вие командвате тази операция. Кажете ми нещо, което да не зная.

Димитри не повиши тон. Беше доволен, че този човек не желае да губи време.

— Нищо не сочи, че той или момичето са в течение за информацията — така бяха решили да го наричат. — Освен това беше убеден да обяви акции на банката си за продажба.

Фелис кимна.

— Добре. Отлично. Колко акции ще задържи?

— Четиридесет процента.

— Можем ли да го доведем до фалит? Да сринем банката?

— Случва се с много други. Да, но няма да бъде достатъчно банката да фалира, за да го лишим от богатството му. Притежава имоти из цял Манхатън, включително и цели сгради.

— Ипотекирани ли са?

— Не. Има множество банкови сметки, а вероятно и още, за които не знаем. Бил е шпионин.

И двамата мъже се замислиха колко са далеч от подобно богатство. Едноцифрено число милиони долари им се струваше нищожно състояние в сравнение с това на Уилям Хайд.

Щеше да им достави особено удоволствие да отмъкнат богатството на този човек.