Луиз Бегшоу - Страст

— Хотелите.

Султан Харун размишляваше. Този разузнавателен щаб, на тайно място в столицата му, бе един от най-добре оборудваните в Средния изток. Застана срещу редицата екрани, компютри и сателитни терминали. Лично бе наредил на шейха, който ръководеше тайната служба, да зареже оръжията и скъпите агенти и да инвестира в технологии. Сега Надрах притежаваше един от най-добрите отдели за подслушване и наблюдение в света, след американския и китайския. Малко хора знаеха за него. Харун вярваше, че винаги може да намери надежден агент. Важното бе да знае къде да го изпрати.

Директорът на службата се отнасяше към него с уважение. Въпреки че не бе шпионин, принцът имаше вроден усет кое е най-важно при криза. Онзи английско-американски банкер, пропаднал син на Запада, който бягаше с фусти и си живееше като халиф, бе много важен за султана. По-важен от главните им мишени в региона. Шефът на тайната служба знаеше това. Преследването бе възложено на малко хора и с привидно спокойствие, което издаваше, че на първо място е запазването на операцията в тайна. Обикновено се впускаха в преследване като глутница чакали.

Бяха включени и други тайни служби. Това се случваше изключително рядко. Какво притежаваше този човек, какво бе сторил? Директорът никога не бе чувал за него, а познаваше всички ключови играчи от последните пет години. Уилям Хайд бе изцяло извън обсега на радара. С какво един обикновен американски бизнесмен можеше да създаде работа на надрахския Мухабарат? На остров Мавриций лесно можеха да застрелят десет като него.

Но султанът бе дошъл лично. Беше сериозно загрижен. Откакто бе поел ръководството на службата, не бе имало толкова важна мишена. Други началник-щабове, други директори на разузнавания щяха да издирват този човек. Твърдо бе решен заслугата за откриването на издирваните да бъде изцяло негова.

Султан Харун се отнасяше безмилостно към провалилите се. Но онези, които спечелят одобрението му, прекарваха живота си в невъобразимо охолство. Директорът искаше смъртта на Уил Хайд. Отчаяно искаше да впечатли своя повелител.

Държаха летищата и гарите под наблюдение. Дори фериботните пристанища. Беше сериозна хайка. Момичето и богатият й бодигард не би трябвало да имат шанс на теория. Абдул ал Исмаил не залагаше на теории, затова едва на тридесет и пет бе станал началник на тайната служба.

— Хотелите, Малик?

— Изпратете хора да разпитат дискретно във всички хотели в… — султанът се замисли. Бяха отишли в Белгия. Загледа се в картата. — Всяко място за нощувка на три часа път от Брюксел. Не губете време в известни търговски вериги. Съберете каквото можете от по-малки хотели, дори туристически спални и общежития.

Абдул кимна.

— Да, Малик. Разбира се, ще бъдат нужни часове, а и доста хора.

— Действайте.

Султанът не приемаше оправдания. Директорът се обърна към един от подчинените си:

— Рашид, нареди на екип от десет души да проникне в компютрите на туроператорите. Всички резервации в известни вериги, всички стаи, запазени за мъж и жена, в същия радиус.

— Да, сър.

По-възрастният мъж побърза да изпълни заповедта. Обърна се към екипа от млади гении с остър ум и забележителни компютърни способности. Сред тях имаше дори американец, приел исляма, с дълга проскубана брада, с която изглеждаше смешен, но бе ненадминат по хакерски умения.

Директорът седна на свободния стол пред терминала и с настървение зачатка по клавишите. Надъхването за битка бе важно, дори ако тази битка се разиграва само в ума.

Самият той бе програмист. Проникна в базата данни на hotels.com и започна да проучва резервациите в Брюксел.

— Съобщете ми, когато попаднете на нещо.

Султанът излезе.

След малко повече от час Джамал бин Халид, един от най-младите в службата, дотича в прохладния офис с климатик и го потупа по рамото.

— Шефе, засякохме ги.

Директорът примигна.

— Засекли сте ги?

— Да, иншаллах. Един от хората ни в Холандия. Разпитал е информаторите си. Отседнали са в хотел в Ротердам.

Той поклати глава.

— Вече проверих базата данни на всеки хотел в този град.

Хлапакът не се отказа:

— Не, не са излезли на компютъра. Информаторът му е камериерка в хотела. Регистрирали са се под фалшива самоличност и са поискали да не въвеждат регистрацията им… От хотела му били задължени, защото бил богат и ценен клиент и давал добри бакшиши.

Директорът скочи на крака.

— Фантастично. Страхотна работа, Джамал. Ротердам — градът беше важен център, пристанище. — Изпрати хора на пристанището, веднага. И на всяка гара, в метрото, във фирмите за коли под наем.