Луиз Бегшоу - Страст

— Доведи го — нареди Харун. — А после отпрати всички. Никой да не влиза в офиса. Разбра ли?

— Да, Сиди.

Везирът отново се поклони и се оттегли. Харун нетърпеливо погледна към стъклените врати, през които се излизаше на терасата. Да, това бе той, руснакът. Тъмните очи на Харун срещнаха погледа му.

— Ваше Величество — каза руснакът без поклон.

— Седни — Харун се намръщи. — Ясно ти е, че нещата не вървят на добре.

— Да. Агентът получи мъмрене, но отлично е опознала мишените. Разширих обсега на преследване.

— Колко хашашин? — попита той, с оригиналното произношение на думата за наемен убиец.

— Ангажирах трима от най-добрите в света, освен Лола. Знаете списъка на жертвите й. Мъжът, когото не успя да отстрани, се оказа бивш таен агент — той протегна ръка назад и подаде тънка папка над масата. — Работи чисто, но ето до какво се добрахме. Сега е милиардер. Притежава средно голяма американска банка. Банкиране на дребно и инвестиции.

Харун изруга.

— Къде е той?

Димитри мразеше да се налага да дава обяснения. Мислено прокле Лола.

— Не сме сигурни. Очакваме да се завърне в Ню Йорк. Ще ви бъдат нужни повече от трима. Трябва да паднат трупове, много трупове — Харун напрегна ума си. — Мога да мобилизирам СИСЕН, Мексиканската тайна полиция, и Мухабарата 10 10 Арабски термин за разузнаване, разузнавателна агенция. — Б.пр. . Надеждни са. Няма да разберат защо разследват, но ще свършат работата си.

Димитри въздъхна. Султанът нямаше да нареди да убият и него. Трябваше да намери решение на проблема.

— Ако ми дадете достатъчно хора, поне да завардят всички летища…

— Имаш ги.

— Ако им се удаде възможност да стрелят, ще я използват. Иначе ще докладват в централния щаб и оперативните агенти ще поемат контрола. Не е желателно светът да узнава, че госпожица Елмет е преследвана, още по-малко приятелят й, милиардерът.

— Проблем ли е богатството му?

— Да, за жалост, Ваше Величество. Известен е. И разполага с източници. Никое от тези неща не е от полза за настоящата ни мисия.

Харун погледна руснака, сякаш бе слабоумен.

— Тогава отстранете източниците му.

— Проучвам ги.

— Имаме отлични специалисти по банково дело в министерството на разузнаването.

Димитри наклони глава.

— Това ще бъде най-ценно. Планът ми е да доведа финансовата му институция до фалит или поне самия него.

— Има ли хора, които ще превземат банката му?

— Няколко.

— Тогава ликвидирайте човека. Ако съсипете банката му, има риск от публичност.

Димитри се съгласи.

— Разбира се, ако убиете първо него, ще бъде по-лесно.

— Ще го очистим. Оттеглил се е преди години. Вече е почти аматьор късметлия.

— Постарайте се.

Султанът се обърна към питието си. Явно разговорът бе приключил.

Димитри се изправи.

— Колко скоро можете да осигурите наблюдение на летищата?

— Шефът на разузнаването ми ще ти се обади — каза Харун. — Хората ще бъдат на път, преди да излезеш от двореца.

— Моите благодарности.

Димитри отново не се поклони, но наклони глава. Този беше проницателен, за разлика от други, с които си бе имал работа напоследък, затлъстели себелюбци или корумпирани пияници. Остана с впечатлението, че султанът напълно разбира заплахата. Завъртя се на пети и остави надрахчанина да допие питието си.

Карлос Моралес бе името, което използваше от шест месеца. Придвижваше се незабелязано през летището на Ротердам. Разбира се, зоркото наблюдение на това жалко регионално летище бе загуба на време. Всички международни полети минаваха през „Шипол“. Отново се допита до защитения си мобилен телефон, вглеждайки се внимателно в снимките на мишените. Скромно момиче и богат американски банкер с външност на светски идол, за когото се знаеше, че е прекарал значителна част от живота си в работа за тайните служби и е бил адски добър. Началникът на щаба му бе добавил, че се е оттеглил от службите преди години и е станал играч на Уолстрийт. Много пари. Много източници.

Той се мотаеше из безмитната зона, оглеждайки бюрата за регистрация на пътници, магазините. Толкова бе глупаво да го изпратят тук. Трябваше да има поне няколко чифта очи на „Шипол“. Този мизерен хангар бе за пияни английски туристи и дебели холандци и белгийци, тълпящи се за евтини полети до Италия. Милиардер не би излетял оттук. Всеки шпионин знаеше, че летището е твърде малко, няма достатъчно хора, сред които човек може да се скрие.

Все пак не престана да се озърта.