Луиз Бегшоу - Страст

Израелски учени? За кратко мъката на Мелиса бе изместена от непримирим гняв. Но вечерта Ари дойде в квартирата й и й каза, че това е стандартна практика.

— Ако светът узнае, че баща ти я е изобретил, има опасност да дойдат да те търсят. Сега ние поемаме вината.

Тя кимна с насълзени очи.

— Кой знае чие е откритието в действителност?

— Ти. Уил. Аз. Може би още петима души — Ари докосна коляното й. — Трябва да се задоволиш с това, Мелиса. Той е мъртъв, не се нуждае от слава. Би предпочел твоята безопасност.

Мелиса задържа писмото на баща си близо до сърцето си. Не намираше сили да го отвори. Щом го направи, последното, което я свързваше с него, щеше да изчезне.

Но на петата вечер, докато гледаше на компютъра си новинарския канал, по който вървяха репортажи за глобалния хаос заради срива на цените на петрола, еуфорията на екологичните организации, бунтовете в Джеда и безредиците в Надрах след свалянето на султана от власт, тя взе решение. Трябваше да узнае какво е имал да й каже баща й. Бе загубила и него, и Уил. Не можеше да започне нов живот, сама, без да е изживяла скръбта си докрай.

Изключи компютъра и седна на единичното си легло. Сърцето й препускаше, докато разкъсваше плика. Вътре имаше лист от любимата на баща й луксозна синя хартия. Бяха напечатани само няколко думи и текстът продължаваше с неговия неразбираем почерк.

„Скъпа моя Мелиса,

Надявам се никога да не прочетеш това писмо. Ако се случи, ще означава, че са те преследвали и си открила онова, което търсят. Ако можеш, погрижи се то да стигне до Уилям Хайд. Сега живее в Ню Йорк, където е преуспял. Усетът ми подсказва, че той ще знае какво да направи с него.

Съжалявам, че се опитах да те контролирам, когато беше момиче. Недостатък на характера ми. Съжалявам, че не прекарвах повече време с теб и майка ти. Съжалявам за много неща. Може би ще бъда мъртъв, когато четеш това, но няма причина да се предаваш на сантименталност. Намери някого, когото можеш да обичаш, и се омъжи или живей сама, стига да си щастлива. В такъв момент осъзнавам, че това е единственото, което има значение.

Ако все още обичаш Хайд, омъжи се за него, ако те иска. Сгреших, когато се намесих.

Опитай се да мислиш за мен с добро. Обичам те и винаги съм те обичал.“

Беше го подписал „Татко“.

Мелиса внимателно прибра писмото, отпусна се на леглото и плака, докато не й останаха сълзи. Най-сетне, изтощена от мъка, заспа.

Когато се събуди, беше двадесет и девети. Десет дни след като Уил я бе оставил до Испанските стъпала. Трябваше да приеме истината. Той нямаше да се върне.

Обади се на Ари и помоли за помощ. Поиска нова самоличност. И да остане в Израел. Беше най-сигурната държава в света. Изпълнен със съчувствие, той й предложи различни постове. Предаде й благодарността на израелското правителство. Щяха да й осигурят доход, държавна пенсия. Работа на бюро.

Поиска място в университет, работата, която можеше да върши. Историк изследовател. Щеше да специализира древна история. Да стане археолог. Може би това донякъде щеше да притъпи болката: удоволствието да изследва миналото, да бъде на открито, под яркото слънце, близо до цялата красота на смъртта и историята.

Каква ирония, дълго бе мечтала за нещо подобно, преди цяла вечност, преди гласът на Уил по телефона да преобърне целия й свят с главата надолу. Преди сърцето й да бъде излекувано. Сега отново бе разбито, този път завинаги. И се бе озовала тук.

Той обеща да направи каквото може. Имало свободно място в Тел Авив. Дали била готова за прехвърляне.

Мелиса кимна, очите й бяха сухи. „Да. Благодаря“.

Войник щял да я откара с военен джип на разсъмване. Най-добре било да я изведат от базата, когато никой няма да види.

Мелиса кимна. Вече нищо нямаше значение. Съгласи се, готова да приеме всичко. Нямаше голям смисъл да бъде жива.

Събра малко багаж в раница. Имаше тоалетни принадлежности, дрехи от първа необходимост и плик с тридесет и пет хиляди шекела в брой. Беше казал, че ще й стигнат за първия месец, а после ще получи още.

Жена с униформа на кадет я събуди и Мелиса слезе по стълбите в тъмнината. Колата чакаше отвън с включен двигател. Видя шофьор със слънчеви очила и нахлупена войнишка шапка. Качи се отзад мълчаливо. Все още не знаеше нито дума иврит. Джипът тръгна към портала и тя наведе глава. Пазачите учтиво помахаха и возилото напусна базата.

— Говорите ли английски? — попита тя след няколко минути.

Шофьорът се завъртя на седалката си и й се усмихна.