Луиз Бегшоу - Страст

Умно момиче, помисли си Уил. Но не достатъчно умно.

Къде ли бе мъжът, запита се той. Къде бе посредникът й? Трябваше да го убие.

Продължи с нехайна походка, опитвайки се да се крие зад дърветата. Може би се бе поколебал за секунда. Тя го засече с периферното си зрение. Беше изключителна, трябваше да признае. Обърна се и Уил срещна погледа на две кафяви очи.

Беше забележително красива жена. За секунда се загледа в стройното й тяло.

Тя се протегна лениво като котка и се усмихна.

Уил посегна към колана си, сложи ръка на пистолета. Но знаеше, че Лола няма да стреля. Видя я да търси с поглед Мелиса.

Тръгна напред, към нея, взирайки се в клоните над главата й. Усмихна й се в отговор.

Лола имаше миг време да се пренастрои, но само миг. Той беше там. За нея бе шок да види Уил Хайд, не просто мишена, а равностоен противник. Беше се промъкнал отзад като ловец.

Жената не бе с него.

Може би вече бе мъртва и той идваше да отмъсти. Надяваше се да не е така. Мелиса Елмет трябваше да бъде нейна жертва.

Отново се усмихна на Уил. Беше ги преследвала по-дълго от всяка друга мишена. Наистина бе страхотно предизвикателство, почти щеше да й липсва тази работа. Репутацията й щеше да се издигне до легендарни висини. Уил Хайд от МИ-6. Димитри Петренко. Никой наемен убиец не можеше да се похвали с подобен двоен удар, поне през последните двадесет години. И разбира се, никоя жена.

Беше въоръжен. Много опасен. Легендарен стрелец, по-добър от нея. Лола реши да го допусне близо, колкото Димитри. Имаше и друго оръжие, освен заострените нокти, натопени в цианид, които бяха изчезнали в тоалетната на хотелската стая на убития. Много се гордееше със своята изобретателност. Щеше да използва този номер отново. Слабостите на Димитри бяха похотливост и суетност. Уил Хайд също бе похотлив, а имаше и друга, много по-ценна слабост.

Беше добро момче. Рицар, помисли си тя с подигравателна насмешка. Бе рискувал живота и богатството си за онази глупава англичанка. Най-много да се опита да залови Лола и да я прати в затвора.

Изчака го, обръщайки се на една страна, нехайно свали пръстена на Оливия Уортън и го прибра в джоба си. Той вървеше с ръка върху пистолета си. Беше толкова красив, отново гладко избръснат, със слънчев загар от дългото скитане. Къде ли бе момичето? Криеше се в някой евтин хотел? Или спеше в колата? Тя бе главната жертва. За Лола щеше да бъде забавно да очисти и двете любовници на този мъж.

Шибаният Димитри бе добър, но този, този англичанин… беше от съвсем друга класа.

Не знаеше дали да го убие. Ако можеше да го накара да тръгне с нея, щеше да бъде голямо удоволствие. Жената, Мелиса, бе първоначалната й мишена. Лола можеше да предаде трупа й и да изчезне в Бразилия с Уил Хайд. Той вече не притежаваше нищо в Америка. Беше твърде добър, за да се залови отново с банкерство. Може би щяха да си намерят някакво вълнуващо занимание заедно…

Ако той имаше желание. Лола изправи гръб, докато гледаше как върви към нея. Искаше да я намери за привлекателна. Очите му я оглеждаха одобрително. Явно гледката му харесваше. А защо не? Беше красива, знаеше, че е красива.

— Аз съм Уил Хайд — каза той.

— Лола Монтоя.

Даде й лек знак с глава да тръгне натам, откъдето бе дошъл, извън наблюдаваната зона, далеч от агентите на Димитри. Закрачи с него, плътно до него.

— Как е истинското ти име? — шеговито попита той.

Лола се усмихна.

— Всъщност не искаш да го узнаеш, нали?

Разбира се, ако му разкрие истинското си име, това щеше да бъде прелюдия към смъртта му. Знаеше го. Щеше да й има малко повече доверие, ако не му го каже.

— Изключително добра си — каза Уил. — Чувал съм за някои от постиженията ти.

Лола тръсна коси назад. Комплиментът я поласка. Ценно бе да получи похвала от него.

— Знаеш за много малко от тях. Повечето остават в тайна. Това е цената ми.

— Успяхме да ти избягаме.

— Само досега — тя се завъртя, оглеждайки периметъра. — Къде е онази, която закриляш?

— Не е тук.

— Обичаш ли я? — попита Лола. Искаше да знае. Беше важно за нея.

Уил сви рамене.

— Привързан съм към нея.

— Голяма грешка — отбеляза тя. — Няма спокойствие с цивилните. Най-добре е да не се привързваме към тях.

— По-спокойно е без усложнения — съгласи се Уил. Бяха минали покрай болницата и навлезли в модерните предградия, сред големите четвъртити кооперации край широкия булевард Виа Куирино Майорана. — Кой те нае за тази операция?

— Не се прави на наивен.