Мирча Елиаде - Майтреи. Змията

Здесь есть возможность читать онлайн «Мирча Елиаде - Майтреи. Змията» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, Культурология, Современные любовные романы, Ужасы и Мистика, Искусство и Дизайн, Фантастика и фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Майтреи. Змията: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Майтреи. Змията»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

От половин век насам Мирча Елиаде (1907–1986) е световна знаменитост. Забележителен познавач на индийската философия и митология, един от най-големите религиоведи на века, Елиаде отдавна е известен в Америка и Западна Европа, Русия, Китай, Индия и Япония. Не по-малка е славата и на неговите белетристични произведения, многократно превеждани и преиздавани. И ако развитието на научните и художествените идеи у този автор се взаимопреливат в един самообновяващ се кръговрат, толкова по-оправдано е българският читател да тръгне към бъдещите си срещи с Елиаде от две върхови постижения на ранното му творчество — романа за любовта „Майтреи“ и фантастичния роман „Змията“, представени в този том.
Една вълнуваща „поема за любовта“, истинска „соната“, „митология на любовното изживяване“, и дори „роман-чудо“ — с такива определения е обгърнат „Майтреи“ още от момента, когато 26-годишният му автор го предлага на публиката. А от фолклорния мотив за любовното заклинание, от философските идеи за трите пласта на времето и сливането на индивидуалната душа с космоса се ражда омагьосващата атмосфера на романа „Змията“.

Майтреи. Змията — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Майтреи. Змията», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Почти притвори очи прехласната.

— И ние отиваме там — каза Лиза донякъде разочарована, че Замфирескуви са били преди тях в гората.

Струваше й се, че те са им откраднали нещо, което си е тяхно, че гората сега ще бъде по-малко хубава, видяна след други. Дразнеха я възклицанията и обясненията на госпожица Замфиреску и се опита да я прекъсне.

— Трябва да побързаме, деца — каза Лиза, като се обърна към Владимир и останалите. — Докато изгрее луната, ще вървим слепешком в мрака…

— Вървете по големия път в средата на гората — веднага ги посъветва госпожица Замфиреску. — Иначе ще се заблудите…

— Да, да — каза Лиза и тръгна. — Ще се видим по-късно в манастира…

Вървеше със съпрузите Соломон и Стамате. Капитанът, Дорина и Стере останаха по-назад. Андроник и останалите крачеха с лекота и си приказваха.

— Знаете ли, че ме хваща страх — каза Рири и се засмя. — Да не вземете да ме плашите.

— Аз не обещавам нищо — отговори Андроник, преструвайки се на сериозен. — Че то гората няма никакъв чар, ако в нея няма какво да те изплаши…

Дорина чу последните му думи и замечтано се усмихна. Пристъпваше с поглед, забит в земята.

— Тук е за приятеля ти — каза Стере на капитана. — Да ти изпее една песен нощем, в гората…

— Да, би било хубаво — съгласи се капитан Мануила, — но мисля, че е трудно за един гражданин — добави той.

— Бихме могли да поиграем на стражари и апаши — чу Дорина отново гласа на Андроник. — Ако не ме изберете мене за командир на стражарите, няма да хванете никого цялата нощ…

Рири се засмя. Дорина се усмихна все така насила. Започваше да я дразни това, че Рири, Андроник и Владимир непрекъснато вървят заедно.

— Внимавайте, госпожице!…

Гласът на капитана. Дорина неволно беше стъпила върху една изсъхнала клонка, която изпращя. Този шум обаче я изплаши по-малко от вика на Мануила. Когато се обърна, срещна очите му. Блестяха в мрака като очи на котка. Дорина потрепери.

— Одраскахте ли се? — попита той и я хвана за ръката.

Гласът му сега беше нисък, топъл. И жестовете му бяха по-нежни и ласкави.

— Чорапа ли си скъса, Дорина? — попита зад тях Рири.

Бързаше да види какво се е случило. След нея, с няколко бързи, широки крачки, се приближи и Андроник.

— Дойдох не за да видя дали се е скъсал чорапът — каза той усмихнат. — Искам да ви предложа една игра… А вие, господин капитане, ще я ръководите — добави той с много топлота, обръщайки се към Мануила.

— С удоволствие, ако приемате и хора, прехвърлили вече трийсетте — каза капитанът.

— Ето каква е играта — обясни Андроник. — Всеки от нас тръгва поред… Ще ни трябва обаче часовник със светещ циферблат — добави той.

— Стамате има хубав часовник и се вижда отлично на тъмно — каза капитанът.

Погледна напред, към групичката, в която беше приятелят му. Виждаше ги доста трудно.

— Нека аз да отида да го донеса — предложи Владимир и хукна веднага.

Съпрузите Соломон и Стамате бяха приседнали на ствола на едно паднало дърво.

— Каква хубава нощ! — възкликна Лиза.

Престори се, че малко е изморена от пътя, а всъщност чакаше да се приближат другите, най-вече Андроник. Стамате говореше рядко и обмисляше всяка дума. „Като че ли е влюбен“ — помисли си госпожа Соломон. Когато Владимир пристигна тичешком, Стамате стана от дънера.

— Случило ли се е нещо? — попита господин Соломон.

— Не. Капитанът ме прати при вас — обърна се той към Стамате, — моли ви да му заемете часовника си… Искаме да поиграем на една нова игра — добави той и изтри челото си.

— Хайде и ние, деца — каза Лиза, внезапно обезпокоена.

Тръгна по-бързо, отколкото беше прилично, по алеята, която едва се различаваше в сивия мрак. Сърцето й започна да бие по-силно, усещаше ударите му в цялото си тяло. Сякаш се подготвяше значително събитие, сякаш очакваше да научи нещо важно и неотложно там, в групичката, където се виждаше Андроник.

— Донесох го — извика победоносно Владимир, изпреварвайки всички.

Андроник взе часовника и го даде на Стере.

— Чакаш една минута, но само една минута — довърши той обясненията си, — и после даваш знак за тръгване на следващия. Който не се върне, докато другият стигне дървото, знае какво го чака!…

Рири се засмя.

— Но мене ме е страх да тичам сама до дървото — оплака се тя.

— Който се страхува, няма да играе и ще остане тук, при съдията — каза Андроник.

— Добре, тогава ще играя…

Съпрузите Соломон и Лиза не разбраха нищо.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Майтреи. Змията»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Майтреи. Змията» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Майтреи. Змията»

Обсуждение, отзывы о книге «Майтреи. Змията» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x