Мирча Елиаде - Майтреи. Змията

Погледна живо групата. Очите му блестяха и неспокойно пробягваха от едно лице на друго. Спряха се по-дълго на Владимир и Рири.

— А дали да не направим една разходка по езерото сега? — попита той внезапно и понечи да се върне.

Стере го хвана за ръката.

— Не бъди дете! — каза той. — Не предизвиквай съдбата…

— А ако не ме оставя на мира… — прошепна Андроник повече на себе си и погледна крадешком водата.

Рири се засмя. Стори й се много комично това възклицание на Андроник…

— По-добре да вървим към гората — предложи господин Соломон и ги подкани да ускорят крачка.

Групата тръгна бавно. Последни останаха Андроник, Владимир и Дорина. Господин Соломон хвана жена си за ръка и избърза напред, за да може да говори, без да се страхува, че ще го чуят.

— Кой ли е тоя? — каза той нервно. — Да знаеш, че не ми харесва много… Засенчва капитана. А мама каза, че трябва някак да уредим въпроса тази вечер… Може би ще е по-добре да ги оставим сами двамата, знаеш ли?…

Госпожа Соломон изслуша без интерес откровенията на съпруга си. Погледът й лениво си почиваше върху сянката на гората пред тях.

— Какво искаш да направя аз? — попита тя вяло. — След като го поканихте, не можете да му кажете, че ви досажда. А пък и той, бедният, никак нямам впечатление, че ухажва Дорина…

— Не, разбира се — заизвинява се господин Соломон. — Не исках да кажа това… Но знаеш ли, този тип, този Андроник, е видял и преживял много и те опиянява с приказки… Капитанът е по-сериозен, не се навира навсякъде ей така. Ако разговорът не е интересен, виждаш, дума не продумва…

Помълча малко и почака да види какво ще отговори жена му, но госпожа Соломон беше все така разсеяна и не го слушаше внимателно.

— … Знаеш ли, би трябвало ние да поемем инициативата — добави господин Соломон. — Да ги поотделим някак, да видим, може момчето да има и то да каже нещо… Във всеки случай трябва да я опознае по-добре… Но ако тоя не ни остави на мира…

— Преди малко не изглеждаше така ядосан — припомни му госпожа Соломон и се усмихна. — Какво ти стана?…

Господин Соломон се изчерви и стисна ръката й.

— Скъпа, не е време за шеги — каза той, като ускори още повече крачка. — Трябва да уредим някак това, нали?… Та нали сме си все свои тук и трябва всички да помогнем…

В този момент госпожа Соломон леко го побутна с лакът, за да го накара да спре. Откъм гората, право срещу тях, идваше семейство Замфиреску. Госпожица Замфиреску ги позна първа и забърза да ги посрещне.

— Колко се радвам, че и вие сте тук! — извика тя.

След нея вървеше уморена госпожа Замфиреску заедно с двамата мъже — съпруга и девера й.

— И вие ли ще спите тук тази нощ? — попита зарадвана госпожата.

Беше вече сигурна, че ще се играе покер. Благоразумно беше дошла с две тестета карти, крито още в Букурещ скри в жабката на колата.

— Цяла тайфа сме — каза госпожа Соломон с известна гордост и посочи с ръка останалите, които бавно крачеха по полето. — Тук е и един наш приятел, летец, много забавен…

И като потвърждение Андроник пристигна пръв заедно с Владимир, Стамате и Рири. Дорина беше останала последна, с Лиза и капитан Мануила. Тя сякаш нарочно странеше от Андроник и избягваше да среща погледа му. Впрочем младежът се чувстваше добре и разговаряше еднакво въодушевено с всички. Не търсеше приятелството на никого от групата. Беше избързал напред с Владимир, Рири и Стамате, защото и те имаха младежка крачка. Ако не бяха така тактични Владимир и Рири, които подозираха защо се уединиха пред тях съпрузите Соломон, Андроник отдавна щеше да ги настигне.

— … И госпожица Замфиреску — завърши представянето госпожа Соломон с усмивка.

Погледна поласкана към Андроник. Не всеки би могъл да представи летец, елегантен и аристократичен спортсмен.

— Ето една истинска компания! — възкликна господин Замфиреску, забелязал и другите, които приближаваха.

Помисли си, че би могъл да каже нещо остроумно във връзка с манастира. Манастир или курорт?! — например. Или по-добре нещо само за мъже: колко жалко, че манастирът не е женски…

— Дорина, какво правиш тук? — попита госпожица Замфиреску и я прегърна.

— Позволи ми да ти представя…

Капитан Мануила и Стамате се поклониха възпитано и любезно. Госпожа Замфиреску ги огледа преценяващо. Започваше да разбира. Искат да омъжат Дорина, искат да смаят онзи… Стамате, разбира се, на него са хвърлили око. Изглежда доста мекушав, бързо ще го прилъжат.

— Идваме от гората — обясни госпожица Замфиреску. — Ах, ако знаете каква прелест е!…