Христо Калчев - Сънят на уморения лъв (вулгарен роман)

— И?

— Дяков замина за „Лайден холладит“, но с клетвена декларация, че като се върне, ще даде адреса и новата ти самоличност.

— Кому? — попита Козела, като почувства учестен пулс в гърлото си.

— На босовете.

— Защо?

— Козел, ти си легенда. Всички гангстери в България знаят кой прати в небесата Нерон, Калигула, Пентхаус и останалите… Да споменавам ли имена?

— Не.

— Един човек в България изпитва панически ужас при мисълта, че си жив, а Дяков му внушава, че е следващата ти цел.

— Кой?

— Без имена, Козел… Твоят вършач е пред очите ти.

— Оцеля, момче. Аз не се кълна, нито давам честна дума, но ти оцеля. Дяков бяга от страх.

— Да. Сърби и колумбийци му се явяват на сън. Тресе го нервата. Ще стои в Холандия, докато не разчистим терена.

— Тогава да му идем на гости, Блинд?

— Трябва да ти кажа цялата истина, господин генерал.

— Слушам те.

— Дяков знае, че си на остров Крит. Но иска да изтъргува тази информация.

— Откъде знае, че съм тук?

— Ченге от Ескадрона на смъртта. Анонимно. Знае, че си претърпял пластична операция, и не е сигурен дали ще те познае. Но казал: „Без глава да го видя, по походката ще го позная.“ Това са негови думи.

— Не съм заставал на пътя на новите босове.

— Но имат параноя на тема „Козел“. Дяков им внушава, че Петър Петров (Пепи Амигос) и Иван Тодоров-Доктора са ти предложили един милион долара да ги светнеш. Решиха да се застраховат и дадоха същата поръчка и същата сума за теб.

Изненадан, Козела подсвирна.

— И вършачът си ти, Блинд?

— Да, аз.

— И си тук, за да изпълниш поръчката?

— Не, Козел. Ако те убия, в София ще ме ликвидират или те, или Лазар Аса ще отмъсти за теб.

Козела изглеждаше разсеян и уморен, но мислеше трескаво.

— Дяков ще умре, Блинд, но ти ще бъдеш „фингърът“.

— Какво значи „фингър“?

— Човек, който показва с пръст жертвата.

— Ясно… Кога тръгваме?

— След няколко дни… Трябва ми време да уредя документи, маршрути и други подобни… Почивай, Блинд. Яж, пий, прави каквото искаш… Аз отивам да си върша работата.

В един августовски вторник четирима непознати излетяха от Мегало Кастро в Крит и кацнаха в Атина. Пасажерите бяха Козела, Блинд, Перо Пора, или Константин Дарделев, и Тигъра Моимир Барич.

В Атина Козела въпреки медицинската забрана взе полет на „Ал Италия“ за Москва за среща с великия сабри Морис Алкалай, а останалите трима — „Суис еър“ за Амстердам, където щяха да го чакат в хотел „Тюлип“.

Хората на Алкалай посрещнаха на летище Шереметиево бившия генерал от МВР, КГБ, ФСБ и т.н. Иван Милетиев и го откараха в хотел „Россия“, където пред водка и хайвер вече го очакваше човекът, който ту беше негов сътрудник и дори приятел, ту го съдеше на смърт и беше негов екзекутор. Козела обаче можеше да се справи със задачата си само ако поискаше помощ от сабри, друг начин нямаше. Всъщност Козела се нуждаеше от достъп до документалните ателиета на ФСБ, а Алкалай беше единственият ключ за вратата на най-прецизната фалшификаторска лаборатория в света.

В Мегало Кастро и Атина температурата беше убийствена, от 40 градуса по Целзий през деня до 27 — 29 нощем. В Москва обаче беше около 20 и Козела се почувства по-добре и по-млад.

Използва резервацията си, изкъпа се в кристалната вана на апартамента, облече костюм „Джаспърс“, обу суперскъпи поенкаре „Бруукс“, избра клубна вратовръзка „Ротери“ на Фере и взе асансьора за ВИП ресторанта на хотела. Беше три часът следобед, залата, наречена „Кристална“, беше почти празна, ако не се броят трите тройки охрана на генерал-полковник Морис Алкалай и той самият, очакващ го на отрупаната с лакомства и питиета маса.

Когато Козела тръгна срещу него, сабри стана да го посрещне, целуна го по славянски, прегърна го и каза в ухото му:

— Добре изглеждаш, копеле! Никой не би казал, че скоро си прескочил трапа.

— Благодаря, Морис — отговори също на английски Козела. — Отдавна не сме се виждали, но често мисля за теб.

— С отвращение? — Морис го погледна и се засмя сърдечно. — Седни, старо. Ти си истински „сървайвър“, а аз винаги съм ценял твоята порода.

Козела седна, наляха му двеста грама водка в кристална чаша, кой знае дали не беше от времето на Романовите, напълниха му по една чиния с черен и червен хайвер и персоналът се оттегли.

— Какво те води във великата съветска империя, Козел? — попита усмихнат Алкалай, вдигайки чаша за наздравица.