Христо Калчев - Сънят на уморения лъв (вулгарен роман)

— Защо не спиш, скъпа?

— Нервно ми е. Ти спа ли?

— Сънувах еротичен сън — усмихнат каза той. — За жалост не с теб.

— Мръсник! — опита се да влезе в тона му Флора. — Аз съм ревнива тигрица.

Козела се огледа.

— Къде са другите?

— Гостува някакъв американски цирк. Осип помъкна Хелън и майка ми. Представлението е от седем.

Козела погледна часовника. Още нямаше пет и половина. Флора беше изпразнила къщата, за да остане насаме с него. Отдавна й дължеше „онзи“ разговор, а сега май наистина трябваше да го проведат. Усмихна й се подкупващо.

— Страх ли те е, Флора?

Жена му поклати глава.

— Не. Давя се от бяс, Йон. Готова съм да прегриза гърлото на всеки, който посегне на дома ни.

— Това е моя грижа, момиче.

— Ти ме върна в живота… Не само мен, а и сина ни, и майка ми. Няма да позволя на никого да използва болестта ти и да посегне на твоя живот.

— Не съм болен, скъпа. Уморен съм, навлизам в старостта… Инфарктът беше предупреждение.

Флора се премести до него.

— Научи ме да стрелям, Йон. Моля те…

Козела се замисли. Няма да й се наложи да воюва, но щом това шибано умение ще я направи по-уверена — защо не.

— Върнат ли се момчетата, ще накарам Моимир да те обучи. Не можеш и да мечтаеш за по-добър инструктор от него.

— Къде са те? Страх ме е да те попитам…

— Тази нощ ще бъдат тук.

— И Блинд?

— Да… и тримата.

Флора увехна като лале.

— Страх ме е от това момче, Йон.

Козела я прегърна през рамото.

— Блинд ме спаси. Флора. Предупреди ме, че София праща вършач… наемен убиец за мен.

Молдовката зяпна.

— Сериозно?

— Напълно — кимна Козела.

След кратко мълчание жена му промълви:

— Добре, ще се опитам да свикна с него. — След нова пауза продължи: — Колко време ще остане у нас?

— Сега не мога да ти отговоря… Едва ли дълго. Налей ми една водка, моля те.

Лека като скална лястовица. Флора скочи да изпълни желанието му. Поднесе на масата всичко необходимо и седна срещу него.

— Йон?

— Да, скъпа.

— Ще ми кажеш ли кои са истинските ти врагове. Всичко — имена, адреси, навици. Всичко!

Козела се усмихна тъжно.

— Не, скъпа. Никога не искай това от мен, но ще ти кажа четири имена. Ще ги запомниш ли?

Прехапала устни до кръв, Флора кимна.

— Ако се случат тревожни събития, поискай от Коста, Тигъра или от Блинд да те свържат в Москва с Морис Алкалай, във Валета — с принц Хауки Исламболи, в Хартум, Судан — с Виктор Бут, и в София — с Лазар Аса. Запомни ли?

— Да — разтревожено каза Флора. — Морис Алкалай, Хауки Исламболи, Виктор Бут и Лазар Аса.

— Браво, умното ми момиче! Това са приятелите ми, които ще те пазят от всякакви попълзновения. — Боже, какъв лъжец си. Козел, трябваше да споменеш едно-единствено име: Джон Хакел и Цюрих — помисли си той вътрешно бесен.

Към полунощ „момчетата“ наистина пристигнаха в къщата. Козела знаеше всичко, но все пак изслуша подробностите. Бяха само Блинд, Моимир и той. Коста се задоволи да поздрави, взе Хелън и хукна с нея из нощните заведения на Мегало Кастро. Флора, Осип и майка й отдавна спяха. Моимир описа надве-натри екзекуцията и се прибра в стаята, за да гледа по телевизията на живо процеса срещу Слободан Милошевич от Хага. Козела остана сам с българския „цветар“ Блинд, както той сам се наричаше с ужасяващо цинично чувство за хумор.

— Знаеш ли, че в София се е люшнал луд купон, Блинд?

— Май няма да има много опечалени пред гроба на Дяков?

Блинд се усмихна подкупващо.

— Искрено опечалени не, но тълпата ще е огромна. Ще присъстват всички, които се изживяват като престъпници в България.

— В това не се съмнявам, момче. Бил съм на няколко такива погребения.

— Предимно на твои лични жертви, нали. Козел?

И Козела се усмихна.

— Отговорът е нездравословен, още повече че ти го знаеш.

Наляха си питиета, запалиха цигари, мълчаха.

— Имаш ли семейство, Блинд?

— Жена и син на три години.

— Скрил ли си ги добре?

Блинд се усмихна криво.

— Поне така се надявам. Имаме уж джентълменско споразумение, каквото и да се случи, каквито и издънки да станат, да не посягаме на семействата си… Знае ли човек до каква степен ние, „цветарите“, можем да бъдем джентълмени.

Отново мълчаха дълго.

— Пари? Как си със сухото?

— Имам няколко недвижимости в София, но не мога да стигна до тях. Преди да ме прати при теб, Лазар Аса ми помогна да прехвърля 100 000 долара в атинския клон на „Райфайзенбанк“.

— Искаш ли да изтеглиш семейството си от България?