Христо Калчев - Сънят на уморения лъв (вулгарен роман)

Блинд кимна.

— Щях да те моля за това, генерале.

Козела мисли дълго.

— Добре, дай ми адреса. Ще поискам услуга от ФСБ… Знаеш ли какво означава абревиатурата?

— Федерална служба безопасности… бившето КГБ.

— Да, ще ги дръпнат в Москва. Жена ти и синът ти, имам предвид. — Козела се втренчи в него: — Искаш ли да се укриеш с тях в Русия?

Блинд изглеждаше разочарован. Мълча доста дълго, преди да каже:

— Не можеш ли да ни събереш тук? Ще ти служа като стражево куче, Козел, ако спасиш семейството ми… Няма да ти досаждам, ще живея някъде под наем, но винаги на бойна нога, ако ти потрябвам.

Ред беше на Козела да пие и да мисли, но той май предимно пиеше.

— Добре, момче. Вече е късно, но утре ще започнем акцията. Ще уредя да издърпат жена ти и сина ти в Москва, да им подменят самоличността, а ти с новото ви фамилно име ще ги посрещнеш в Атина. Ще отнеме време, Блинд. Утре ще се снимаш за новите документи. Мутрата ти трябва да стигне, където трябва… Разбираш ли?

— Отлично, Козел… Благодаря ти много.

Старият артист се усмихна кисело.

— Знаеш ли, Блинд, прави ми впечатление, че вече не одакваш, а?

— Старая се, господин генерал — усмихнат и като че с вътрешно облекчение каза „цветарят“, когато мобилният телефон на Козела иззвъня.

— Да.

— Аз съм.

— Какво има, Ас?

— Спипах копелето.

— И?

— Мълчи като Жана д̀Арк на кладата.

— Раздрусай го!

— И да го разчекна, ще мълчи. Корав шоп е копелето!

Козела мислеше трескаво.

— Пауза и отново, Ас. Трябва да научим кой освен скъпия покойник знае бърлогата ми.

Аса въздъхна в слушалката.

— Ще опитам, Козел, но се съмнявам. Най-добре е да го пратя в преразход.

— Не, Ас. Имай търпение. Ще пропее.

— Добре, шефе — унило отговори Аса. — Но пак ти казвам — горд, упорит, здрав шоп!

После прекъсна разговора.

— Случило ли се е нещо, Козел? — попита Блинд след дълго колебание.

— Гепили са вашата къртица в Ескадрона. Тоя, който е светнал на Дяков, че се крия тук.

— Супер! — възкликна младокът. — Ще черпиш!

— Рано е, а и едва ли ще стигнем дотам.

— Защо?

— Трябва да науча кой освен Дяков знае къде съм.

— Къртицата ще пропее… сигурен съм.

— Да, ама не пее. Лазар иска да го свитка!

— Да го раздруса.

— Разкъртил го е! Мълчи. Както Аса се изрази: „горд, упорит, здрав шоп“.

Лицето на Блинд засия.

— Да го наебат, Козел. Да му се изредят всичките! На болка се даяни, счупеното зараства, но смъртта е за предпочитане пред такова унижение.

Козела скочи като ударен с ток. Този „унизителен прийом“ не беше известен по негово време, но може би щеше да свърши работа. Грабна телефона, избра Аса и му предаде дословно рецептата на Блинд.

Един час по-късно Аса се обади. Застрелял беше току-що „наебаната къртица“, но беше успял да се добере до необходимата информация. Местонахождението на Козела знаеха още двама души — и двамата бивши барети.

На другата сутрин Козела, Моимир и Блинд слязоха в центъра на Мегало Кастро. Седнаха на терасата на кафетерия „Епимено“, докато ателието приготви снимките, после Моимир ги взе и отиде на пристанището, откъдето щеше да вземе ферибота за Атина. Когато останаха сами, Блинд попита:

— Какво следва, Козел?

— Рутинна процедура, момче. Интересно ли ти е?

— О, да!

Козела се усмихна приветливо. Блинд отново беше започнал да „одаква“.

— Ще предаде един плик на стюардесата… Барич имам предвид, на вечерния полет от Атина за Москва. На Шереметиево тя ще бъде посрещната от мои хора. Останалото не е твоя работа.

Мълчаха дълго. Блинд пиеше узо с маслина.

Козела — традиционната си водка. После младият гангстер наруши мълчанието:

— Благодаря, Козел.

— Спокойно, момче. Има време за любезности.

Отново млъкнаха.

— Козел?

— Кажи.

— Знаеш какви пари имам… Знаеш, нали? Аз ти казах.

— Е, и?

— Ще покрият ли разходите?

Козела се усмихна вътрешно.

— Блинд, искам да запомниш нещо простичко. Не ме прекъсвай! — Козела сложи ръка на рамото му, както беше виждал висаджиите на Нерон да демонстрират близостта си. — Трима души знаеха къде съм. С твоя помощ знам кои. Единият е мъртъв. Не ти на мен, длъжник съм ти аз. Не ме прекъсвай, копелдак смахнат. — Свали ръката си, отпи от водката. — Твоите пари са си твои пари. Нямам нужда от тях. Операцията по издърпване, прелегитимиране и транспортиране на семейството ти е моя работа. Твоята работа предстои после. Като си изпием кафето, ще идем да огледаме къщи за продан… Сега само ще изберем подходящата и ще я капарираме, но ще я купиш ти едва след като получиш новата си легитимация.