Христо Калчев - Сънят на уморения лъв (вулгарен роман)

— Кой е Облака, Блинд?

Отново пиеха на терасата, Козела водка, младокът узо, гледаха яхтеното пристанище там, долу, на триста метра под краката им, и слушаха крясъците на гларусите, единствения шум в този ранен следобед на Крит.

— Лигльо от добро семейство, но е гледал много екшъни и се изживява като гангстер. Има брат, но той не е интересен. Живее в сянката на Облака. Млад е — 73-и — 74-и набор, нещо такова. Много страхлив, на вид внушителен. Дяков го наричаше „крадеца — джентълмен“… Козел?

— Слушам те.

— Не мога… Знам всичко за Облака, знам му и кътните зъби, но целият треперя. Може ли да отложим разговора за довечера.

Козела го разбираше отлично. Знаеше какви чувства бушуват в бандитската му душа, но предпочиташе да водят неутрален, ако не конкретен разговор, вместо да слуша благодарствени словоизлияния.

— Добре, довечера. Нямаме бърза работа. И без това ни чака дълга, ленива зима… Доколкото критската може да се нарече зима.

Блинд въздъхна облекчено.

— Никой не е правил за мен такъв жест, господин генерал…

— Козел — прекъсна го той. — Блинд, ти не искаш да водим „оня“ разговор. Добре, разбирам те. Аз обаче не искам да водя „тоя“. Ясен ли съм?

Блинд се усмихна приветливо:

— Тогава да пием?

— Наздраве! — Козела вдигна чашата до очите си. — Късметлия копеле си ти, Иванчо. Избра честния подход и не сбърка. Иначе скумриите досега да са те направили гол скелет.

— Наздраве, Козел — вдигна узото си и Блинд. — Благодаря!

— Козел, чувал ли си за Венци? Ъндърграундът го познава като Бен Търпин.

— Да, беше човек на Нерон Вълка.

— Точно така. Той доведе Облака при нас. Всичко започна в „Ред бар“. Дяков е внук на бачкачи, Облака — на някакви интелектуалци. Дяков решава, че са една черга хора, а всички останали — тъпи убийци. Пълнеж, роби и стока, както се изразяваше самият той.

— Сродна душа, Блинд. Няма по-директна предпоставка за взаимно доверие. Извинявай, че те прекъсвам, но причината да те разбера и приема е същата. — Козела веднага съжали за думите си. — И не злоупотребявай с доверието ми. Рядко го правя.

Беше мастилена нощ със звездна карта. Всички спяха, луната беше залязла и освен някое и друго пролайване на куче никакъв шум не се чуваше.

— Добре те разбирам. Козел. Иначе щях ли да искам помощ?

Пиеха вино — студено, родоско. Блинд със смокини, той с маслини и козе сирене. Не му помогна да продължи… Все още беше разстроен от собствените си думи, но младокът не беше разбрал нищо от настроението му и уверено продължи разказа си:

— В бара става тази среща. Дяков идва с Мухата и Бен Търпин.

— СДС е на власт в момента?

— О, да. А това е златното време на руската мафия у нас. И Измайловската, и Солнветската бригада започват трайно да се настаняват в София и по морето.

— Участвах в тази война, Блинд.

— На страната на Нерон Вълка. Дяков обаче е самостоятелен играч на гангстерския терен и има нужда от мозъци. Мускулести идиоти има достатъчно, но умни копелета липсват. Дефицитът е страхотен…

— Знам с какви хора разполагат идиотите, Блинд.

— Естествено, затова ти казвам, че Облака коренно се различава от тях. Лорд между овчари. Кара скъпи коли, носи елегантни маркови костюми, държи се като джентълмен, но иска големи пари и знае, че те са единствено и само при нас.

— И Дяков му дава този шанс. Спри, Блинд. Почва да ми мирише на детска приказка. Действия и факти! С тази трогателна биография ще ме разплачеш, копеле смахнато.

Козела очакваше да го стресне с тази реплика и да прекъсне уморителния контакт поне до следващия ден, вместо това го развесели и го направи по-словоохотлив.

Последва обстоятелствен екшън. Дяков праща Облака да смачка някакви руски мафиоти. На вратата звъни форлойферът, човекът, който върви пред ударната група. Руснаците го убиват и се барикадират, а Облака носи трупа му до „Пирогов“. Така името му се появява в криминалните хроники. Дотогава е господин Никой. Връщат се Дяков и Мухата. Избиват руснаците и Облака от студент се превръща в престъпник. Един от отбора. Името му гръмва сред бандитите, започват да го познават от ВИС, СИК, „777“…

— Стига, Блинд. Познавам добре периода. Ще продължим утре в „Епимено“. И нещо важно, приятелю. Интересува ме периодът след потапянето на Козела. До утре.

Тази нощ спа като новородено. Събуди се с една мисъл: Наистина ли Нищото е нищо, когато го наричат нещо?