Христо Калчев - Сънят на уморения лъв (вулгарен роман)

— Не съвсем… Осама, Багдад, българската мафия. Сложен пъзел, Джон.

— Не бързай, приятелю. Време е да видим твоя опериран бандит. Ще говорим, докато обядваме. Ще чуеш всичко, което те интересува, Козел, но не безвъзмездно.

— Каква е цената?

— Триъгълникът „Исламболи, Бут, Козел“.

— Охо! — Козела се направи на изненадан. — Искаш да влезеш в мръсния бизнес?

— Винаги съм бил вътре, Козел. Въпрос на гледна точка. Да вървим! Започвам да огладнявам.

Главата на Блинд беше бинтована така, че се виждаха единствено очите и устните му. Пушеше на балкона на стаята и рееше поглед из езерото.

— Как си, младеж? — попита бодро Козела.

— Не знам… Ще видим след една седмица.

— Болеше ли?

— Не, чувствам се странно… глупаво.

— Това чувство ми е познато. Изпитвал съм го. За добро е, Блинд. След една седмица и дяволът няма да те познае.

— За дявола не знам, Козел — унило, много унило звучеше момчето, — но жена ми с пълно право може да ми заяви, че не е омъжена за мен.

— Стигнахме до българската мафия, Джон.

Обядваха в пътен ресторант в Шпрайхенбах и не бързаха. Хакел беше със собствения си „Крайслер Ийгъл“. Козела — пасажер със свободно време в излишък.

— Вашите съмнителни връзки с Ирак са много стари, Козел. От времето на така наречения „износ на революция“.

— Добре помня тези времена — кимна той.

— Създавате предприятието „Кинтекс“. За любопитния поглед — „Кинкалерия и текстил“, за осведомения — „Износ на оръжия за Третия свят“. Обучаване на бойци във вашите страни.

— Знам.

— Знам, че знаеш. Рухна Берлинската стена, комунистите се разделиха на социалисти и демократи и започна големият грабеж. И това помниш, нали?

— Разбира се.

— Да, но кадрите ви останаха непокътнати. Както у вас, така и фундаменталистите, които създадохте на Изток.

Козела кимна. Старата, позната, а и затова отегчителна приказка.

— В багдадската тюрма попаднах в ръцете на някой си полковник Ясин Рахман. Помниш ли такъв човек?

— Не.

— Той обаче те помни. Нещо повече — че работиш с Хауки Исламболи и Виктор Бут и обслужваш тяхната кауза.

— Как стигнахте до моето име?

— Мое дело, Козел. Разполагам с три правдоподобни легенди. Американски офицер от ЦРУ — отдел „Дръг Дипартмент“, американски евреин — офицер от Мосад, и немски офицер, вербуван от КГБ — контрол на агентите ни в Близкия изток.

— Първите две са смъртоносни.

— Да — усмихнат иронично, каза Хакел. — Затова избрах третата. Трябваха ми опорни точки. Нямах право да намеся Алкалай. Евреин, сабри, висш олигарх на съвременна Русия… Скандалът щеше да се превърне в цунами и тогава никаква сила на света не можеше да ми отърве кожата.

Козела разбра почти всичко.

— И ти избра триъгълника „Хауки, Бут, Козела“?

— Точно така. Помолих Рахман да се свърже с Бут. Той им обясни кой си, Козел, но им отказа всякакъв достъп до тебе!

Слава тебе, Господи! — наум помисли Козела, но каза:

— Знам къде е триъгълникът. Не знам къде е българската мафия.

Хакел му се усмихна подкупващо.

— И аз не знам. Контактът ми с вашите бандити струва един милион долара. За твоя сметка, Козел.

Евреинът си е евреин!

— Скъпо струваш, кагебеецо!

— Приемаш ли цената?

— Не.

Хакел умееше да мени настроенията на лицето си като етапите на лятната буря.

— Повтори го, Козел.

— Отговорът е същият, полковник. Не! Но понеже съм ти длъжник… само две екзекуции преживях заради теб, ще ти дам възможност да си избиеш загубите.

— Как? — остро попита Хакел.

— В София.

— Подробностите?

— В София, Хакел. Уморих се. Плащай и да потегляме. Аз съм болен човек, полковник.

През нощта отново се зароди онзи сън. Младата жена с детенцето… Наклонената улица… Слънце, цветя, птички и автобусът отново се спуска с грохот надолу… И пак същият ужас в очите на шофьора, който не може да овладее машината и всеки момент ще прегази вратлето на малкия. Но Козела не е в същата форма. Това не е същият лъв от предишния сън… Скача наистина, но бавно, неловко, тромаво… Успява да измъкне момчето от връхлитащия автобус… Успява със сетни усилия, но разбива главата си в насрещния бордюр.

Козела излезе от сънния кошмар и седна на леглото. Трепереше, беше вир-вода от пот и главата му се цепеше по шевовете… Що за идиотски сън, по дяволите? — помисли той, разтривайки слепоочията си. — Що за знамение? Легна отново, но посрещна изгрева буден.