Христо Калчев - Сънят на уморения лъв (вулгарен роман)

Критската зима нямаше нищо общо с континенталната, камо ли с българската. Беше 6 февруари 2003 година, най-студеният ден на острова, а термометърът показваше 19 градуса по Целзий.

Малкият бандитски рай изглеждаше спокоен. Осип беше в колежа, баба му почти не излизаше от стаята си и Флора имаше много повече свободно време за него. Толкова, че на моменти на Козела му ставаше досадно и се измъкваше от грижовното й опекунство под претекст, че е уморен или че го боли глава.

Хелън и Коста Македонеца имаха свой живот, предимно секс — ненаситен, безконечен, а когато не бяха в леглото, скитаха, хванати за ръка, из Мегало Кастро или ядяха октоподи и пиеха рецина в някоя от пристанищните кръчми. Единствено Блинд се въртеше около него, но предимно да попита: „Има ли нужда от нещо големият бос?“, и да се прибере недоумяващ в къщата си, след като е чул поредното: „Не още!“

Ася, жена му, и малкият Васко бързо свикнаха с острова и не бяха редки случаите, когато Козела я чуваше да пее български шлагери през оградата. Дали да не избия врата — комшулук? — минаваше му през ума, но засега отлагаше тази идея. — Рано е. Нека Флора е инициатор на подобна стъпка.

Джон Хакел го замести в триъгълника, но се пренесе от Цюрих в Амалфи, на Италианската ривиера. Швейцария беше щабквартира на всички световни шпионски централи и на „течение“, както се изразяваха тарикатите, а Амалфи срещу остров Капри беше първият достъп към Малта и египетския принц Хауки Исламболи, ключовата фигура или генералния принципал на колумбийските картели за Европа. Хауки имаше още едно прозвище, „бащата на кокаина“, а както е известно, това е дрогата на богатия.

Виктор Бут мълчеше там, в дебрите на Източна Африка, но Лазар Аса поддържаше връзка и с него, и с Козела. Каналът беше свободен и подсигурен, а това означаваше, че доходите са ритмични. Аз съм в отпуск по болест — вътрешно развеселен си казваше Козела, правейки анализ на обстановката. — Да, но този шибан отпуск все някога ще свърши и тогава ще се наложи да се върна в България!

Имаше време, отлагаше за необозримото бъдеще тази необходимост, но знаеше, че предстои, и това несъзнателно го държеше нащрек.

Появата на Блинд го извади от тежките размисли. Момчето се задаваше по пътеката между кипарисите с ръце в джобовете и цигара в уста. Да, това беше Иван Дреков-Блинд, но само защото Козела знаеше, че е той. Срещу него вървеше млад мъж с друга физиономия и променена походка. Навремето първото му впечатление бе „любовник от сапунен сериал“, сега и физическият руснак, и търсената, а защо не и постигнатата агресия на тялото говореха за трениран командос във временен отдих.

— Преча ли ти, Козел?

— Не, заповядай.

Козела пиеше бира на масата под кедрите и нямаше нищо против да сподели нечия компания.

— Ася и малкият заспаха — неопределено каза младокът.

Беше два следобед. Абсолютно нормално време за сън на тази географска ширина.

— Ти защо не дремнеш?

— Сън не ме лови. — Блинд седна гъвкаво срещу него. — Къде е Флора?

— Играе пасианси на компютъра. Ще пиеш ли нещо?

— Да… Козел?

— Слушам те.

Наля му уиски, извади лед и се върна на мястото си.

— Знам кой застреля Тигъра.

— За Моимир Барич ли говориш?

— Да.

Козела настръхна.

— Чакай малко. Преди да ми кажеш кой е хитменът, искам да знам как научи името му.

Блинд кимна, отпи, мълча дълго.

— В София имам един приятел. Обадих се на Лазар Аса с молба да го пази от моите „поръчители“.

— През главата ми?!

Блинд продължи да кима.

— Той ми е като брат. Козел… Доверявал съм му жена си, парите си… Никога не ме е предал.

— Какво ме интересува това, момче! — кресна Козела, но бързо сниши тон. — Тоя твой брат знае ли къде си?

— Не, за бога! Кълна ти се, Козел. Не съм говорил с него. Обадих се на Аса.

— Продължавай! — тихо изсъска Козела.

— Преди един час говорих с Лазар. Коко Русия, така се казва момчето, лежи в „Пирогов“… с отрязани уши, нос, гениталии. Ръцете и краката му са изпочупени на десетки места. — Блинд изхлипа. — Както каза Аса, „прилича на порцеланова кукла, разбита в стената“.

— Защо е жив? — глухо попита Козела.

— Той не им трябва, те искат мен… Знаят, че при следващата им среща ще омекне.

Козела се наведе през масата.

— Кои „те“, Блинд? Говори с имена!

— Мухата и Облака.

Козела стана, наля си водка и набра Лазар Лазов. След петнайсетина минути бившият ескадронист потвърди информацията. Когато се върна на масата, Блинд пиеше второ уиски и гледаше тъпо в една точка.