Христо Калчев - Сънят на уморения лъв (вулгарен роман)

— Излиза, че стрелецът на летището в Атина е бил Мухата?

— Сретен Йосич… нямам друго обяснение.

— Той е в холандски затвор.

— Така е… Дяков, Мухата и Облака откраднаха дрогата на земунци. Сретен дойде да я прибере, ако не нея, паричния й еквивалент. Тримата, в комбина с някои полицаи, го шитнаха на властите и ето ти екстрадиция. Дотук добре, но тигрите на Аркан не са правени в гъз и не оставят предателите ненаказани. Докато Моимир Барич, Легия, Шиптър и другите вършачи са живи, в София ще бъдат на тръни.

Така е, да му ебеш майката! — помисли Козела, но попита:

— Добре, Мухата убива Моимир… Разбирам мотивите. Но защо остави Ася и Васко на мира, щом имат такава нужда да те смачкат?

Блинд вдигна глава.

— Тук е ключът от гардероба, Козел. Нашите играчи имат връзка с измайловците в Москва. Оттам са прихванали Моимир. Разбрали са, че има самолетна резервация за София, а една седмица по-късно — от София за Атина. Решено бе ударът да бъде в края на дестинацията. Убийствата в България станаха прекалено много и МВР, ще не ще, трябва да обяснява на хората кой стои зад касапницата.

— Искаш да кажеш, че Моимир е оставен в София без контрол?

Само да кима ли знае това момче? — изнервен до лудост помисли Козела.

— Появата на Ася и сина ни на летището в Атина е била истински шок за Мухата — тихо каза Блинд. — И всъщност провал. Йозич е в пандиза и е по-малка заплаха за тях от Блинд, който е на свобода и в неизвестност.

— В относителна неизвестност, момче. Щом жена ти е тук, значи и ти си някъде в Гърция или по островите.

— Да, Козел. И със сигурност ме търсят вече.

— Аса твърди, че Мухата и Облака са в София.

— Те да, но бригадите им със сигурност слухтят наоколо. Открият ли ни, и двамата ще се появят по най-бързия начин.

— Ти си неузнаваем.

— Но Ася не е. Намерят ли нея, аз съм лесен… Но ще посегнат и на теб. Ти си най-старата и най-трудната „поръчка“ в България, Козел.

Мълчаха дълго, после старият лъв доля чашите и се облегна на плота. — Какво още не знам за Мухата, Блинд?

— Ироничен прякор. Не кара кавазакито си под двеста километра в час, смята го за обида. Ако ти е приятел, все едно ти е брат, ако ти е враг… — отново мисли дълго. — Сам се увери — перфектен стрелец. Какво друго? Казва се Светослав Йорданов. Женен, с две деца. Беше верен като куче на Деян Дяков…

Козела прекъсна рисуването на този портрет. Образът му беше напълно ясен.

— А за Облака?

— Облакааа — провлече Блинд. — Интелигентен, елегантен. Сигурно има хиляда вратовръзки. Шие си костюмите по поръчка. Прилича на министър. — Блинд отпи дълга глътка, запали цигара. — Облака е човекът, който издава смъртните присъди в България…

— Снимка? — прекъсна го Козела.

— Не, мрази да се снима. Трима от охраната му се грижат за отстраняването на фотографите…

Козела го прекъсна отново.

— Адреси, любими барове, навици?

— Знам всичко и за двамата.

Козела стана.

— Добре, Блинд. Това е достатъчно. Ще се наложи да им идем на гости. Трябва ми един месец, за да подготвя терена.

— Заминаваме за София?

— Естествено, момче. Работа, която не си свършил сам, не е свършена. Или искаш да ги изчакаме тук?

— О, не! Опазил ме господ… Не искам жена ми…

Козела не го дочака да довърши.

— Подготви Ася и чакай иширет. Мохамед не чака планината да отиде при него… Или как беше? Нещо подобно. Готви се, Блинд. Скоро тръгваме.

Беше неделя, 15 май 2003 година. Коста Македонеца и Хакел вече бяха в София. На другата сутрин заминаваха Козела и Блинд.

Флора разбираше всичко, но мълчеше и той й беше благодарен, повече — благоговееше пред нея в тази душна критска вечер.

Вечеряха всички заедно под кедрите, но вече наставаше време един по един да се оттеглят по стаите си. Когато старата отведе Осип да го сложи да спи, Козела попита:

— Искаш ли да кажеш нещо, Флора.

— Върни се, Йон.

— Разбира се, скъпа. Свърша ли си работата, веднага се прибирам.

— Чакам те.

— Знам.

Козела стана.

— Няма да те будя, Флора. Тръгваме по тъмно. — Целуна я дълго и чувствено… Поне така се надяваше, че я е целунал. — Лека нощ, скъпа.

— Лека да е. Йон… Успешна работа в София… И запомни — ако ти не се справиш, аз ще довърша делото ти.

Тази нощ сънят се появи отново. Детето пресича стръмната улица, автобусът се спуска с трясък по наклона… Очите на ужасения шофьор… Козела скача, прави крачка, две, спъва се в бордюра, но… не посмява да скочи… Стар е, уморен… Вие му се свят. Автобусът профучава и отминава. Козела затваря очи…