Христо Калчев - Сънят на уморения лъв (вулгарен роман)

— Вършачи?

— Новото име на наемните убийци. Ползва се за заблуда на полицията… Дяков издаде заповед стоката да се разпродаде бързо на половин цена, а на МВР да се подхвърли, че тази кражба е твоя работа, Козел.

— Аз отдавна съм извън играта.

— Но си легенда, господин генерал. Името ти се споменава със страхопочитание и до ден-днешен. Затова и четирите центъра решиха единодушно да пратят вършачите след теб.

— Знаят ли къде съм?

— Ще стигна и дотам, Козел. Имай търпение… Дяков ми повери пласирането на стоката…

— Чакай малко, Блинд. Говориш за четири центъра. Какво имаш предвид?

— СИК, ВИС, Дяков с „Мърдър Инкорпорейтид“ и голямата тройка около „Амбасадор“, но за тях ще говорим след малко. Събрах големите пласьори от улицата и им раздадох пратката.

— Поименно?

— Едва ли ги знаеш, Козел. Ти се „изнесе“ отдавна. Разхвърляхме стоката, отчетохме се и — о, ужас! — Сретен Йосич се появи в София. И на децата веднага би им станало ясно защо. Всичките световни полицейски централи го търсят, той у нас ходи по кръчми и барове и души като хрътка. За първи път виждах Дяков уплашен. Веднага удвои охраната. Изписа два бронирани джипа. Навсякъде му се привиждаха сърби и колумбийци.

— Шубето било голям страх, а? — попита Козела, наясно с отговора.

— О, да. Ти още не си посегнал на Нерон Вълка, на Пентхаус, на Доди Беров и дори Карамански продължава да се изживява като „кръстник на мафията“.

— Вестникарска ламбада.

— Така е, Козел, но той беше смъркач, пиянка и склонен към самозабравяне.

— Значи аз още действам в България.

— Да. По това време създават СИК.

— Помня тези години…

— И те те помнят, Козел. Още треперят, когато се спомене името ти. Кирил Цочев говори ли ти нещо?

Козела се опита да открие тази „птица“ в спомените си, но напразно.

— Не.

— Ако някой беше близък на Дяков, то това беше именно той. Останаха приятели дори когато Цочев отмъкна 100 000 долара от ВИС 2. Тогава Нерон го разкри, изпочупи му кокалите и го изхвърли, а Дяков го прибра при себе си.

— Много години минаха оттогава, Блинд.

— Вярно, но ако не ти припомня някои събития и артисти, няма да схванеш какво имам предвид.

— Добре, слушам те.

— Нерон извика Дяков във ВИС за обяснение във връзка с Кирил Цочев. Дяков отиде уплашен, но се върна курназ. Викал на Нерон: „Не пипай Киро! Ако искаш война, ще си я получиш!“ Отиде си, но се намеси ти, Козел, и Дяков отърва кожата. Ако Нерон беше останал жив, с Дяков беше свършено.

— Защо? Не съм засичал този Дяков никъде през цялото време.

— Защото знаеше, че работиш за Нерон, и бягаше от среща с теб като дявол от тамян.

— Ясно — кимна Козела. — А ти къде беше?

— Навсякъде, Козел. Във ВИС 1, във ВИС 2, в СИК, при Дяков в „Мърдър Инкорпорейтид“. Само при теб не съм бил — в Ескадрона на смъртта.

Козела се усмихна криво и се изправи.

— Кой знае за Ескадрона, Блинд?

— Всички, които трябваме да знаят. Сега аз тръгвам. Ще продължим утре. Лекарите ме предупредиха да не те уморявам повече от час.

Козела го спря с ръка.

— Чакай, Блинд. Защо откровеничиш с мен?

— Не бързай, господин генерал. Ще разбереш всичко, но бавно… Все още имаме време.

— Последен въпрос: от кого бягаш, Блинд?

— Поръчан съм от всички босове… Затова потърсих връзка с теб. Ти си последната ми надежда.

Блинд стана от стола, обърна се и излезе.

Флора завари Козела със зареян поглед в двора на болницата.

— Йон?

— Повикай доктор Маврос. Прибирам се вкъщи, Флора.

— Но…

Никакво „но“, скъпа, повикай доктора. Повече работа тук нямам.

На другия ден Козела изпрати Моимир Барич да доведе Блинд на обяд. Флора, сервирала им на отделна маса под един от кедрите, се оттегли.

— Записваш ли ме, Козел? — попита Блинд.

— Не. Не пиша роман, а реша ли, нито ще откриеш бръмбара, нито можеш да предприемеш нещо, ако случайно се натъкнеш на него.

— Ще решиш ли? — попита усмихнат Блинд.

— Не.

— Благодаря, Козел. Ти си най-големият пич на всички времена.

— Заеби комплиментите. Как разбра за Ескадрона?

— Първо чух мълвата, под сурдинка, разбира се… После ти започна мокрите поръчки. Тогава вече нямаше място за съмнения.

— Какво знаеш за мен, Блинд?

— О, много неща, но не съм сигурен кое е истина, кое е легенда.

— Пиеш ли?

— Вече да… и пуша. Нямам нерви, Козел. Живея в някакъв екшън филм и отдавна съм на лекарства.

— Дрога?

— Засега се въздържам.