Христо Калчев - Сънят на уморения лъв (вулгарен роман)

Козела отпи петдесет грама на екс, доля чашата, взе лед, запали по инерция цигара и загуби съзнание. Беше 2 август, 12 часът на обяд, 32 градуса на сянка. Той беше получил инфаркт, както щеше да разбере девет дни по-късно в интензивното отделение на американската болница „Мърси“ в Мегало Кастро. Току-що беше навършил 51 години.

Козела стоеше на сянка под кипариса в двора на болницата, когато от дъното на алеята се зададоха Флора, Осип, Перо Пора и Хелън, но зад тях се надигаше напрегнатото, като че ли притеснено лице на Тигъра Барич. Нищо необичайно, това бяха единствените хора, с които общуваше, по-интересното беше, че до тях крачеше непознат мъж с вид на актьор от сапунен сериал и наперена пружинираща походка на бивша спортна звезда.

— Мараба, Йон — започна Коста. — Запознай се с Иван Стоянов-Блинда. Изпраща го полковник Лазов от София.

Козела се намръщи.

— Защо? — попита глухо той.

— За Деян Дяков — отговори наперено Блинда и го ядоса още повече.

— Не помня такъв човек — каза Козела.

— О, не може да бъде — възкликна Блинда, — това е най-страшният артист в България.

— Разказвай!

— Историята е дълга.

Блинда огледа Флора и Осип.

— Пред тях ли?

— Не. Ще ни оставят сами! — Това беше заповед и посетителите му се оттеглиха незабавно. — Започвай да пееш, момче.

— Наричай ме Блинд.

— Започвай да пееш, Блинде… Основното. Искам имена и ситуации.

— Добре. — Блинда седна на стола срещу него. — Дяков е бивша барета. После минава при мутрите. Извършва няколко убийства и си извоюва име на непоколебим силов играч.

Козела се отнесе. Помнеше този период. Още беше ченге и в сводките срещаше често информации за някакъв български килър в Средна Европа, но после онзи се беше оттеглил или временно прекратил мокрите си дела.

— Козел?

— Кажи.

— Слушаш ли ме?

— Този тип уби една жена и шестима висаджии в Прага и Будапеща, нали?

— Точно така. Започна ли да загряваш кой е?

— Не още, продължавай.

— За две години и половина Дяков изчезва, лежи в немски пандиз, но избягва да говори за този период.

В Германия такъв срок дават само за дребни кражби — помисли си Козела, ала не го прекъсна.

— След като се връща в София, се свързва с Васил Илиев и ВИС 1, но остава самостоятелен играч. Ясен ли съм?

Козела кимна.

— Продължавай, Блинд. Добре познавам този период.

— Знам, Козел. Ще стигнем и до теб, но разказът е дълъг. Уморен ли си?

— Не, слушам те.

Блинд запали цигара, намести се удобно, кръстоса крака и продължи:

— Дяков създаде междинна структура между ВИС и СИК. Нещо по подобие на американския „Мърдър Инкорпорейтид“, който в трийсетте години на миналия век създаде Лучано и повери на Алберт Анастезия… Помниш ли?

— Да.

— Дяков успя да ги заблуди, поне в началото, че ще обслужва и двете групировки, ала заработи за своя сметка.

— Ти къде си в този пъзел, Блинд?

— Няма ме още, но ще се появя скоро. Имай търпение. Козел.

— Продължавай — каза Козела с прикрит яд.

— Около Дяков се въртят две барети, които са сформирали свои наказателни бригади. На власт обаче е СДС, а Дяков има глупостта да притисне за пари Христофор Събев. Светулката, както е по-известен, писва в МВР и Бонев погва Дяков. По това време в София избиват няколко руски гангстери…

— Дяков?

— Първоначално полицията приписа тази кланица на теб, Козел, но всъщност Дяков ги изби и се скри в Сърбия. Мълвата твърди, че в Белград си го свързал с Аркан.

— Не е вярно.

— Така твърдят.

Козела поклати глава.

— Пред вратата стои един от хората на Аркан. Можеш да го питаш. Никога не съм срещал Деян Дяков. Ни в София, ни в Белград… Никъде.

— Както и да е, Козел. Това не променя нищо. Аркан го убиват и властта в Земун поемат Милорад Лукич-Легия и Сретен Йосич-Йозда. — Блинд се усмихна подкупващо. Знам повече, отколкото си мислиш, говореше спокойната самоувереност на този млад мъж. — Следиш ли ме, Козел?

— Внимателно… Очаквам твоето появяване.

— О, да, предстои. Земунският клан поръчва 600 килограма хероин от Колумбия. Пратката пристига на Солунското пристанище. Косьо Самоковеца я прекарва през митническите си канали, складира я край Благоевград и дава иширет в Белград. Дяков прихваща съобщението и на пожар се прибира в София. Появявам се и аз. Дяков ме праща с една от бригадите си да гепим пратката. Преебахме охраната на склада, двама от тях — в преразход…

— Ти ли, Блинд?

— Да, лично аз. Докарах хероина в София. Дяков се боеше, че сърбите ще се оплачат в Меделин и у нас ще дойдат и колумбийски килъри, и земунски вършачи…