Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

— Може би. Знам само, че е един самоуверен и твърдоглав барон, който няма да отстъпи от клетвата си за вярност към Мод, въпреки обещанието за прошка.

— А другият недоволен барон?

— Моят Робърт от Глостър. Казах ти, че е амбициозен. Душата му се терзае от мисълта, че само ако беше законен, щеше да е крал. Иска да постави полусестра си на трона с вярата, че тя ще се осланя толкова много на братското му напътствие и съвет, че той ще бъде неофициалният крал.

— Ще предприеме ли нещо?

— Боя се, че да. — Франсис продължи тихо, въпреки че нямаше кой да ги чуе. — Робърт и Бартоломю, заедно с Мод и нейния съпруг, ще разпалят бунт. Планът им е да свалят Стивън и да поставят Мод на трона.

Филип се спря.

— А това ще провали всичко, което епископът на Уинчестър е постигнал! — Стисна брат си за рамото. — Но, Франсис…

— Знам за какво си мислиш. — Изведнъж цялата самоувереност на Франсис го напусна и той изглеждаше притеснен и уплашен. — Ако граф Робърт разбере, че съм го казал дори на теб, ще ме обеси. Той ми се доверява изцяло. Но все пак най-висшата ми преданост е към Църквата — така трябва да бъде.

— Но какво можеш да направиш?

— Мислех да потърся аудиенция с новия крал и да му разкажа всичко. Разбира се, двамата бунтовни графове ще отрекат, а аз ще бъда обесен за измяна, но бунтът ще се обезсили и ще отида в рая.

Филип поклати глава.

— Учили са ни, че е суета да търсим мъченичество.

— А и мисля, че Бог има повече работа за мен тук на земята. Ползвам се с доверие в двора на един могъщ барон и ако остана там и се издигна с упорит труд, бих могъл да направя много за утвърждаване правата на Църквата и властта на закона.

— Има ли някакъв друг начин…?

Франсис го погледна право в очите.

— Точно затова съм тук.

Филип потръпна. Франсис щеше да го помоли да се въвлече в това, разбира се. Нямаше друга причина да му разкрива толкова опасна тайна.

Франсис продължи:

— Аз не мога да издам бунта, но ти можеш.

— Иисус Христос и всички светии да ме пазят! — възкликна Филип.

— Ако заговорът бъде разкрит тук, на юг, никакво подозрение няма да падне върху двора на Глостър. Никой не знае, че съм тук. Никой дори не знае, че си ми брат. Би могъл да измислиш някое правдоподобно обяснение как си се натъкнал на сведението: може да си видял някое събиране на войници или пък някой в двора на граф Бартоломю да ти е разкрил заговора, докато е изповядвал греховете си на свещеник, когото познаваш.

Филип потрепери и придърпа плътно наметалото си. Сякаш внезапно стана много по-студено. Това беше много, много опасно. Ставаше дума за намеса в кралската политика — нещо, което редовно убиваше опитни участници. Голяма глупост щеше да е намесата на външен човек като него.

Ала залогът бе толкова голям. Филип не можеше да стои отстрани и да гледа бунт срещу крал, избран от Църквата, не и след като имаше шанс да го предотврати. А колкото и да беше опасно за него, за Франсис щеше да е самоубийствено да разкрие заговора.

— Какъв е планът на бунтовниците? — попита той.

— Граф Бартоломю в момента се връща към Шайринг. Оттам ще разпрати съобщения до поддръжниците си в цяла южна Англия. Граф Робърт ще пристигне в Глостър ден или два по-късно и ще събере силите си в Западния дял. Накрая Браян Фицконт, който държи замъка Уолингфорд, ще затвори портите му. И цялата югозападна Англия ще принадлежи на бунтовниците без битка.

— Значи почти сме закъснели!

— Не съвсем. Имаме около седмица. Но ще трябва да действаш бързо.

Филип осъзна притеснен, че повече или по-малко е готов да го направи.

— Не знам на кого да кажа. Нормално би било да се отиде при графа, но в този случай той е престъпникът. Шерифът вероятно ще с него. Трябва да помислим за някой, който със сигурност ще е на наша страна.

— Приорът на Кингсбридж?

— Моят приор е стар и уморен. Най-вероятно е да не направи нищо.

— Трябва да има някой.

— Епископът.

Филип всъщност никога не беше говорил с епископа на Кингсбридж, но той със сигурност щеше да го приеме и изслуша. Щеше автоматично да вземе страната на Стивън, защото той бе изборът на Църквата. И бе достатъчно властен, за да предприеме нещо.

— Къде живее епископът? — попита Франсис.

— На един ден и половина път оттук.

— Добре ще е да тръгнеш още днес.

— Да — отвърна Филип с натежало сърце.

Франсис го погледна разкаяно.

— Би ми се искало да беше някой друг.

— И на мен — въздъхна Филип. — И на мен.