Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

По типичен за него начин, Питър беше прикрил обвинението си като изповед.

— Съгреших с греха на лакомията — заявил бе той тая сутрин, докато отдъхваха, насядали по дърветата, които бяха изсекли и похапваха ръжен хляб с глътка бира. — Не се подчиних на напътствието на Свети Бенедикт, който казва, че монасите не трябва да ядат месо, нито да пият вино. — Огледа останалите, вдигнал високо глава и с блеснали от гордост тъмни очи, а накрая погледът му се спря на Филип. — И всеки един тук е виновен в същия грях — довърши той.

Колко тъжно, че Питър трябваше да е такъв, помисли си Филип. Беше посветен на Божието дело, имаше чудесен ум и силно стремление. Но изглежда изпитваше непреодолима нужда да се чувства по-особен и непрекъснато да го забелязват, а това го караше да разиграва сцени. Беше истинска досада, но Филип го обичаше точно толкова, колкото и всеки друг от тях, защото виждаше зад надменността и презрението една неспокойна душа, която всъщност не вярва, че някой би могъл да я заобича.

— Това ни дава повод да си припомним какво точно е казал Свети Бенедикт по тази тема — отвърна Филип. — Помниш ли точните му думи, Питър?

— Той казва: „Всички, освен болните, трябва да се въздържат от месо“, а сетне: „Виното изобщо не е питие за монаси“.

Филип кимна. Точно както подозираше. Питър не знаеше правилото толкова добре като него.

— Почти вярно, Питър. Светецът не говори за месо, а за „плътта на четирикраки животни“ и при това прави изключения, не само за болните, а и за слабите. Какво е имал предвид под „слабите“? Тук, в нашата малка общност, се придържаме към възгледа, че хората, които са изтощени от усилния труд на полето, могат да хапват по малко телешко от време на време, за да укрепва силата им.

Питър изслуша това в мрачно мълчание, с набръчкано от неодобрение чело, свъсени над дългия клюнест нос черни вежди и лице, стегнато в маска на едва сдържано непокорство.

Филип продължи:

— По въпроса за виното, светецът казва: „Четем, че виното изобщо не е питието за монаси.“ Употребата на думата „четем“ подсказва, че той не одобрява изцяло предписанието. Освен това той казва, че половин литър вино би трябвало да е достатъчно за всекиго. И ни предупреждава да не пием до насита. Ясно е, че не очаква от монасите пълно въздържание, нали?

— Но той казва, че във всичко трябва да се проявява сдържаност — отвърна Питър.

— А нима твърдиш, че не сме сдържани тук? — попита Филип.

— Да, твърдя — заяви той звънко.

— „Нека ония, що Бог им дава благодатта на въздържанието знаят, че ще получат подобаваща награда“ — цитира Филип. — Ако чувстваш, че храната тук е твърде щедра, можеш да ядеш по-малко. Но си спомни какво още казва светецът. Той цитира Първото послание до Коринтяните, в което Свети Павел казва: „ала всеки си има своя дарба от Бога, един — тъй, други — инак.“ 4 4 Из „Първо послание на Свети апостол Павла до Коринтяни“, 7:7. — Бел.ред. . А след това светецът ни поучава: „По тази причина не може безпристрастно да се съди колко храна е нужна на другите хора.“ Моля те помни това, Питър, докато постиш и размишляваш над греха на лакомията.

След това отново се бяха заловили за работа, а Питър се държа като мъченик. Нямаше да се смири толкова лесно, разбираше Филип. От трите монашески обета — за бедност, целомъдрие и послушание, най-трудното за Питър бе послушанието.

Имаше начини да се справя с непокорни монаси, разбира се: тъмничен затвор, хляб и вода, бичуване, най-сетне — отлъчване и прогонване от обителта. Филип обикновено не се колебаеше да прилага такива наказания, особено ако монахът поставяше на изпитание игуменската му власт. Поради това го смятаха за поддръжник на строга дисциплина. Но всъщност той мразеше наказанията — раздаването им внасяше разногласие в монашеското братство и натъжаваше всички. Все едно, в случая с Питър наказанието изобщо нямаше да свърши работа — всъщност щеше да го направи още по-горделив и непримирим. Филип беше намислил как да го държи под контрол и в същото време да смекчи нрава му. Нямаше да е лесно. Но пък ако всичко беше лесно, хората нямаше да се нуждаят от Божието напътствие.

Стигнаха до поляната в гората, където беше манастирът. Когато излязоха на открито Филип видя, че брат Джон им маха енергично откъм кошарата с козите. Наричаха го Джони Осем пенса и беше малко не на ред в главата. Филип се зачуди какво ли го беше възбудило сега. С Джони имаше някакъв мъж в свещеническо расо. Стори му се смътно познат и той забърза към него.