Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

— Как се чувстваш? — попита я той.

— Студено ми е — отвърна му тя.

— Ела по-близо до огъня.

Свали наметалото си и го просна на една крачка от пламъците. Агнес се помъчи да се изправи на крака. Том я вдигна лесно и я положи върху постелката.

Коленичи до нея. Вълнената туника, която тя носеше под наметалото си, имаше копчета по цялата предница. Той разкопча две от тях и пъхна ръцете си вътре. Агнес изохка.

— Боли ли? — рече той изненадан и притеснен.

— Не — отвърна тя с къса усмивка. — Ръцете ти са студени.

Той опипа корема й. Издутото беше по-високо и по-изпъкнало от предната нощ, когато двамата бяха спали заедно в сламата на пода на една селска колиба. Той натисна малко по-силно, опипвайки телцето на нероденото бебе. Намери единия край на тялото, точно под пъпа на Агнес, но не можа да напипа другия.

— Усещам дупето му, но не главата — промълви.

— Това е, защото е тръгнало — обясни жена му.

Той я зави и затъкна наметалото под нея. Трябваше да свърши подготовката бързо. Погледна към децата. Марта подсмърчаше, а Алфред просто изглеждаше уплашен. Щеше да е добре да ги залиса с някаква работа.

— Алфред, иди с онова котле до потока. Измий го хубаво и го върни пълно с чиста вода. Марта, събери малко тръстики и ми оплети две върви, всяка колкото за гердан. Хайде, бързо. До заранта ще имате ново братче или сестричка.

Децата хукнаха. Баща им извади ножа си за хранене и един малък твърд камък, и започна да точи острието. Агнес простена отново. Той остави ножа и хвана ръката й.

Беше седял така с нея, когато се раждаха другите: Алфред, после Матилда, която умря след две години, Марта, както и детето, което се беше родило мъртво — момче, което Том тайно беше намислил да нарече Харолд. Но всеки път бе имало по някой друг, който да окаже помощ и да вдъхне сигурност — майката на Агнес за Алфред, селска акушерка за Матилда и Харолд, и не коя да е, ами господарката на имението, за Марта. Този път щеше да го направи сам. Но не биваше да издава тревогата си. Трябваше да я накара да се чувства щастлива и уверена.

Тя се поотпусна, щом спазмите отминаха. Том й заговори:

— Помниш ли когато се роди Марта и лейди Изабела ти бабуваше?

Агнес се усмихна.

— Ти строеше параклис за лорда и я помоли да прати слугинята си да доведе акушерката от селото…

— А тя вика: „Оная пияна дърта вещица ли? На нея не бих й дала да изроди котило палета на ловни хрътки!“ И ни взе в покоите си, а лорд Робърт не можа да си легне в леглото, докато Марта се роди.

— Беше добра жена.

— Не са много дамите като нея.

Алфред се върна с пълното котле. Том го постави край огъня, не толкова близо, че да заври, за да имат топла вода. Агнес бръкна в наметалото си и извади малка ленена торба с чисти парцали, които беше приготвила.

Марта се върна с пълни шепи с тръстики и седна да ги оплете.

— За какво са ти вървите? — запита тя баща си.

— Много е важно, ще видиш — отговори й той. — Направи ги добре.

Алфред изглеждаше неспокоен и притеснен.

— Иди да събереш още дърва — каза му Том. — Да разпалим по-голям огън. — Момчето тръгна зарадвано, че има нещо за вършене.

Лицето на Агнес се изопна, когато спазмите започнаха отново. Изтласкваше бебето от утробата си и издаваше тихи звуци като скрибуцащо в зимна хала дърво. Том виждаше колко скъпо й струва усилието и как изразходва последните си сили. Искаше му се от цяло сърце да може да поеме сам напрежението, да я облекчи. Най-сетне болката като че ли затихна и той си пое дъх. Агнес изглеждаше унесена в дрямка.

Алфред се върна с цял наръч съчки.

Агнес се събуди отново и промълви:

— Студено ми е.

— Алфред, разпали огъня — каза Том. — Марта, легни до майка си да я стоплиш.

Двамата се подчиниха угрижени. Агнес прегърна Марта и я задържа до себе си, трепереща.

Том се беше поболял от тревога. Огънят се разгоря буйно, но въздухът ставаше по-студен. Сигурно беше толкова студено, че можеше да убие бебето още при първия му дъх. Не беше необичайно деца да се раждат на открито. Всъщност това ставаше често по жътва, когато всички са толкова затрупани с работа и жените са изтощени до последната минута. Но по жътва земята бе суха и тревата бе топла, топъл бе и въздухът, мек като балсам. Не беше и чувал жена да е раждала навън в зимата.

Агнес се надигна на лакти и разтвори още по-широко краката си.

— Какво има? — попита я уплашено мъжът й.

Напъваше се твърде силно, за да може да му отвърне.

— Алфред — каза Том, — коленичи зад майка си и й позволи да се облегне на теб.