Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

Когато Алфред се намести, Том разтвори наметалото на Агнес и разкопча горницата на роклята й. Коленичи между краката й и успя да види, че родилното отверстие вече малко по малко започва да се разтваря.

— Още малко, мила — промълви, мъчейки се да не издаде трепета на страха в гласа си.

Тя отново се отпусна и опря тежестта си на Алфред. Отверстието като че ли леко се сви. Гората бе затихнала, чуваше се само пращенето на големия огън. Изведнъж Том си помисли как ли онзи бегълка, Елън, бе родила сама в гората. Трябваше да е било ужасно. Беше казала, че се е бояла да не й скочи вълк и да отмъкне новороденото бебе. Тази година вълците бяха по-дръзки от обичайното, говореха хората. Но едва ли щяха да нападнат група от четирима души.

Агнес отново се напрегна и по измъченото й лице избиха нови капчици пот. Това е, помисли си Том. Беше изплашен. Гледаше как отверстието се разширява отново и този път видя, на светлината на пламъците, мократа черна коса на измъкващата се навън бебешка главица. Помисли да се помоли, но вече нямаше време за това. Агнес задиша накъсано и забързано. Отворът стана още по-широк — невъзможно широк — а след това бебето започна да излиза, с лице надолу. След миг Том видя сбръчканите уши, долепени до страните на бебешката глава; после видя нагънатата кожа на шията. Още не можеше да разбере дали бебето е нормално.

— Главата е навън — каза той, но Агнес вече го знаеше, разбира се, защото можеше да го усети. Отпусна се отново. Бебето бавно се обърна, тъй че Том успя да види затворените очи и устата, мокра от кръв и хлъзгавата течност от утробата.

— О! — извика Марта. — Вижте личицето му!

Агнес я чу и се усмихна късо, после отново започна да се напъва. Том се надвеси между бедрата й и задържа с лявата си ръка главичката, докато раменете излизаха, първо едното и после другото. След това изведнъж се изсипа останалата част от телцето. Том пъхна дясната си ръка под бедрата на бебето и го задържа, докато малките крачета се изхлъзваха навън в студения свят.

Отворът на Агнес мигновено започна да се затваря около пулсиращата синя връв, излизаща от пъпа на новороденото.

Том вдигна бебето и го огледа с тревога. Имаше много кръв и отпървом се уплаши, че нещо ужасно не е наред, но като огледа отблизо, не видя никакво нараняване. Погледна между крачетата му. Беше момче.

— Ужасно изглежда! — възкликна Марта.

— Прекрасен е — каза Том с омекнали от облекчение колене. — Прекрасно момче.

Бебето отвори уста и проплака.

Том погледна Агнес. Очите им се срещнаха и двамата се усмихнаха.

Том сгуши бебенцето до гърдите си.

— Марта, донеси ми купа с вода от онова котле. — Тя скочи да изпълни заповедта му. — Къде са онези парцали, Агнес? — Агнес посочи ленената торба на земята до рамото си. Алфред му я подаде. По момчешкото лице се стичаха сълзи. За първи път виждаше току-що родено бебе.

Том натопи един парцал в паницата с топла вода и леко отми кръвта и слузта от бебешкото лице. Агнес разкопча предницата на туниката си и той положи детето в ръцете й. Още ревеше. Синкавата връв, минаваща от бебешкото коремче до слабините на Агнес, спря да пулсира и пред очите на Том се сви и побеля.

Том се обърна към Марта.

— Подай ми онези върви, които направи. Сега ще видиш за какво са.

Момичето му подаде двете оплетки от тръстика. Той ги върза на две места около родилната връв, дръпна здраво възлите и сряза с ножа си между тях.

Седна тежко на земята. Беше го направил. Най-лошото беше свършило и бебето беше добре. Чувстваше се горд.

Агнес премести бебенцето така, че лицето му да е на гърдата й. Малката му уста намери уголеменото зърно, спря да реве и започна да суче.

— Как знае, че трябва да прави това? — попита с изумление Марта.

— Това е тайнство — отвърна Том и й подаде купата. — Дай на майка си да пийне прясна вода.

— О, да — промълви благодарно Агнес, като че ли едва сега осъзнала колко е жадна. Марта донесе вода и родилката пресуши купата. — Това беше чудесно. Благодаря ти.

Погледна сучещото бебе до гърдите си, после вдигна очи към Том.

— Ти си добър мъж. Обичам те.

Том усети сълзи в очите си. Усмихна й се, а после наведе поглед. Видя, че тя продължава много да кърви. Изсъхналата родилна връв, която все още бавно продължаваше да излиза, лежеше навита сред локва кръв върху наметалото му между краката на Агнес.

Пак погледна жена си. Бебето беше спряло да суче и спеше. Агнес придърпа наметалото над него и отново затвори очи.