Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

— Я, какви красавици.

Алфред застана до леглото и хвана дясната й гърда. Грамадните му длани бяха загрубели и с мръсно под ноктите. Стисна я много силно и тя изохка. Той се изсмя и я пусна. Отдръпна се, свали туниката си и я окачи на кука на стената. После се върна при леглото и дръпна чаршафа от нея.

Алиена преглътна с усилие. Чувстваше така се уязвима, гола пред погледа му.

— Божке, колко е космата — измърмори той, пресегна се и я опипа между краката. Тя се вцепени, след това се отпусна с усилие и разтвори бедра. — Добро момиче — рече той и заби пръст в нея. Заболя — беше суха вътре. Не можеше да го разбере — тази сутрин с Джак беше влажна и хлъзгава. Алфред изсумтя и натисна пръста си още навътре.

Доплака й се. Знаеше, че няма да й хареса много, но не беше очаквала, че ще е толкова безчувствен. Дори не беше я целунал все още. Не я обичаше. Не я харесваше дори. „Аз съм само една млада кобила, която се кани да яхне“, помисли си тя. Всъщност, с кон щеше да се държи по-добре — щеше да го потупа и да го погали, за да свикне с него, и да му поговори кротко, за да го успокои. Едва надви сълзите си. „Сама си го избрах“, каза си. „Никой не ме е карал да се женя за него, тъй че сега просто ще се примиря със стореното“.

— Суха като дърво — измърмори Алфред.

— Съжалявам.

Той отдръпна ръката си, плю два пъти в нея и разтърка слюнката между краката й. Стори й се ужасно унизително. Алиена прехапа устна и се извърна.

После разтвори бедрата й. Тя затвори очи, отвори ги отново и се насили да го погледне с мисълта: „свиквай с това, ще го правиш до края на живота си“. Той се качи на леглото и коленичи между краката й. Лицето му се намръщи. Сложи ръка между бедрата й и ги разтвори, а другата му ръка се пъхна под долната му риза. Видя как дланта му се задвижи под лена.

— Боже Господи — измърмори Алфред. — Толкова си безжизнена. Не ми се вдига, все едно че пипам труп.

Стори й се тъй несправедливо да обвинява нея.

— Не знам какво се очаква да направя! — каза тя през сълзи.

— На някои момичета им е приятно.

Приятно? Невъзможно! После си спомни как същата тази сутрин беше стенала и викала от наслада. Но като че ли нямаше нищо общо между тогава и сега.

Това беше глупаво. Тя се надигна. Алфред се търкаше под ризата.

— Дай на мен — каза му и пъхна ръката си между краката му. Беше отпуснат и безжизнен. Не знаеше какво да прави с него. Стисна го леко, после го погали с пръсти. Вгледа се в лицето му за някакъв отклик. Изглеждаше само ядосан. Продължи още малко, но нищо не се промени.

— Направи го по-силно — каза той.

Започна да го търка енергично. Членът му остана мек, но той раздвижи бедрата си все едно, че му е приятно. Окуражена, тя затърка още по-силно. Изведнъж той извика от болка и се отдръпна. Беше прекалила.

— Тъпа крава! — изруга той, зашлеви я през лицето с опакото на ръката си и я събори настрана.

Захлипа в леглото от болка и страх.

— За нищо не ставаш, прокълната си! — изсумтя той.

— Постарах се!

— Умряла путка си! — изръмжа Алфред. Хвана я за раменете, надигна я и я блъсна долу. Падна в сламата на пода. — Оная вещица Елън нарочно го направи. Винаги ме е мразела.

Алиена се превъртя, вдигна се на колене и го зяпна. Като че ли не се канеше да я удари отново. Вече не беше разгневен, само огорчен.

— Можеш да останеш тук — каза той. — Не ставаш за моя жена, тъй че може стоиш настрана от леглото ми. Можеш да спиш на пода като куче. — Алфред замълча. — Не понасям да ме гледаш! — извика с нотка на паника. Озърна се за свещта, видя я и я угаси с един замах, като я събори долу.

Алиена остана замръзнала в тъмното. Чу как Алфред се размърда на леглото, легна и придърпа одеялото, а сетне намести възглавниците. Не смееше да си поеме дъх. Той се повъртя дълго, мяташе се и се обръщаше, но повече не стана и не й проговори. Най-сетне притихна и дъхът му се изравни. Когато се увери, че е заспал, тя пропълзя по сламата, като гледаше да не вдига шум, добра се до ъгъла и се сви там. Остана дълго време будна и по някое време заплака. Страх я беше да не го събуди, но сълзите извираха сами и захлипа тихо. И да го бе събудил шума, той не го издаде с нищо. Остана там в сламата и плака дълго, докато се наплака и заспа.

През цялата зима Алиена боледуваше.

Спеше лошо всяка нощ, загърната в наметалото си на пода до леглото на Алфред, а през деня беше обзета от безнадеждна умора. Често й призляваше, тъй че се хранеше малко, но въпреки това като че ли наддаваше на тегло: беше сигурна, че гърдите и бедрата й са наедрели, а тазът й се е разширил.