Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Стигнаха до клетвите. Алиена изрече след свещеника:

— Алфред, син на Том Строителя, взимам те за свой съпруг и се заклевам да ти бъда вярна.

Доплака й се щом го каза.

След това клетвата си даде и Алфред. Докато я изричаше, в края на тълпата настъпи вълнение и няколко души се озърнаха назад. Алиена улови погледа на Марта и тя й прошепна:

— Елън е.

Свещеникът се намръщи ядосано, но обяви:

— Алфред и Алиена, вече сте съпруг и съпруга пред очите на Господа и нека благословията…

Така и не довърши фразата. Иззад Алиена изкънтя глас:

— Проклинам тази женитба!

Беше Елън.

Множеството ахна и хората наоколо й зяпнаха ужасени.

Свещеникът се опита да продължи:

— И нека благословията…

После замлъкна пребледнял и направи кръстния знак.

Алиена се обърна. Елън стоеше зад нея. Тълпата се беше отдръпнала боязливо назад. В едната си ръка държеше живо петле, а в другата стискаше дълъг нож. По острието му имаше кръв, кръв шуртеше и от отрязания врат на птицата.

— Проклинам тази женитба със скръб — рече тя и думите й смразиха Алиена. — Проклинам тази женитба с безплодие. Проклинам я с горчивина и с омраза, с печал и с мъка. Проклинам я с мъжка немощ.

Като каза немощ, хвърли във въздуха окървавеното петле. Няколко души изпищяха и се присвиха назад. Алиена не помръдна от мястото си. Петелът излетя във въздуха, плискайки кръв, и падна върху Алфред. Той скочи назад уплашено. Безглавата птица тупна на земята и закръжи, плувнала в кръв.

Когато всички вдигнаха отново очи, Елън я нямаше.

Марта беше постлала чисти ленени чаршафи и ново вълнено одеяло на леглото с големия пухен дюшек — леглото, което преди бе на Елън и Том, а отсега вече щеше да е на Алфред и Алиена. От венчилото никой не беше виждал Елън. Празненството мина потиснато като събиране на поляна в студен ден, всеки ядеше и пиеше унило, след като нищо друго нямаше за правене. Гостите си бяха тръгнали по залез-слънце без обичайните груби шеги по адрес на младоженците и първата им брачна нощ. Марта сега бе в малкото си легло в другата стая. Ричард се беше върнал в къщата на Алиена, която вече щеше да е негова.

Алфред говореше как щял да построи каменна къща другото лято. Хвалил се беше за това на Ричард по време на гощавката.

— Ще има спалня, салон и долен кат за склад — беше му казал. — Като я види жената на Джон Бижутера, и тя ще поиска точно такава. Много скоро всички заможни хора в града ще искат каменни къщи.

— Направил ли си план? — попитал го беше Ричард и Алиена долови нотка на скептицизъм в гласа му, макар никой друг да не го забеляза.

— Намерих някои от старите рисунки на баща ми, с мастило върху велен. Едната е за къщата, дето я строяха за Алиена и Уилям Хамли едно време. Тя ще ми е за основа.

Алиена им бе обърнала гръб отвратена. Как можеше човек да е толкова тъп, да спомене това точно на сватбения й ден? Алфред се беше надувал целия следобед, разливаше вино, ръсеше шеги и намигаше хитро на работниците си. Изглеждаше щастлив.

Сега седеше на ръба на леглото и смъкваше ботушите си. Алиена разплете панделките от косата си. Не знаеше какво да мисли за проклятието на Елън. Беше я стъписало и нямаше представа какво става в ума на тази жена, но някак си не чувстваше същия страх, който изпитваха повечето хора.

Не можеше да се каже същото за Алфред. Когато закланото петле падна върху него, той се беше опулил от ужас и бе заломотил несвързано. Ричард беше изтърсил страха от него съвсем буквално, като го хвана за предницата на туниката и го разтърси здраво. Беше се съвзел много бързо обаче и оттогава единствената следа от уплахата му се забелязваше в непрестанното тупане по гърбовете, в наливането с бира и в престорената веселост.

Алиена се чувстваше странно спокойна. Не й харесваше това, което щеше да последва, но поне нямаше да е принудена и макар че можеше да е малко противно, поне нямаше да е унизително. Имаше само един мъж и никой друг нямаше да гледа.

Смъкна роклята си.

— Боже мой, на това му се вика дълъг нож — възкликна Алфред.

Тя развърза каишката, която стягаше ножа към ръката й под лакътя и легна в леглото по долна риза.

Алфред най-после смъкна ботушите си. Събу тесния клин и я загледа похотливо.

— Съблечи си ризата. Имам право да видя циците на жена си.

Алиена се поколеба. Някак изпитваше неохота да остане гола, но щеше да е глупаво да му откаже първото нещо, за което я помоли. Надигна се послушно и издърпа ризата над главата си, потискайки с усилие спомена колко различно се чувстваше, докато правеше същото тази сутрин, за Джак.