Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

— Пази се, синко.

Той сръга кобилата и се отдалечи. Обърна се и махна с ръка. Тя му отвърна. После подкара в тръс и повече не погледна назад.

Ричард се върна у дома тъкмо навреме за венчилото.

Обясни, че крал Стивън великодушно му е дал два дни отпуска. Кралската армия беше в Оксфорд, подложила на обсада замъка, където бе притисната Мод, тъй че нямало много работа за рицарите.

— Не можех да пропусна сватбата на сестра ми — каза той, а Алиена си помисли с горчивина: „просто ужасно ти се е искало да си сигурен, че е сторено това, което трябва, за да получиш обещаното от Алфред“.

Все пак се радваше, че ще е тук, за да я отведе до църквата и да даде ръката й. Иначе щеше да си няма никого.

Облече си нова ленена долна риза и бяла рокля, скроена по най-новия стил. Не можеше да направи кой знае какво със съсипаната си от огъня коса, но усука на плитки по-дългите части и ги уви в ивици бяла коприна, както беше на мода. Една съседка й зае огледало. Беше бледа и очите й издаваха, че е прекарала безсънна нощ. Е, и за това нищо не можеше да направи. Ричард я наблюдаваше. Имаше малко гузен вид и пристъпяше нервно. Може би го беше страх, да не би да се отметне от всичко в последната минута.

Имаше моменти, в които ужасно бе изкусена да направи точно това. Представяше си как двамата с Джак си тръгват от Кингсбридж ръка за ръка, за да започнат нов живот някъде другаде, простичък живот с честен труд, свободни от оковите на стари клетви и мъртви родители. Но беше глупава мечта. Знаеше, че никога нямаше да е щастлива, ако изоставеше брат си.

Когато стигна до това заключение си представи как слиза до реката и се хвърля в нея, а после в ума си се видя отпусната, в подгизналата от водата невестинска рокля, понесена по течението с лице нагоре, докато косата й се полюшва от вълните около главата й. И тогава осъзна, че бракът й с Алфред е по-добрата възможност. Това я върна там, откъдето бе започнала — до мисълта, че женитбата бе най-доброто възможно решение на повечето й беди.

Как ли би презрял Джак това?

Църковната камбана удари.

Алиена се изправи.

Никога не си беше представяла така сватбения си ден. Когато си мислеше за това още като момиче, се виждаше облегната върху ръката на баща си, докато излизат от замъка по подвижния мост към параклиса в долния двор, с рицарите и войниците на тате, със слугите и крепостниците, препълнили дворовете на замъка, за да я посрещнат с възгласи и да й пожелаят щастие. В бляна й образът на младия мъж, който я очакваше в параклиса, винаги беше замъглен, но тя знаеше, че я обожава, че я кара да се смее от радост и че е чудесен. Е добре. Нищо в живота й не се бе развило според очакванията й. Ричард задържа вратата на едностайната им къщичка и тя излезе на улицата.

За нейна изненада някои от съседите чакаха на вратите си да я изпратят. Няколко души подвикнаха „Бог да те благослови!“ и „На добър час!“, щом се появи. Беше им ужасно благодарна. Засипваха я със зърна жито докато вървеше по улицата. Житото беше за плодородие. Щеше да има бебета и те щяха да я обичат.

Енорийската църква се намираше в другия край на града, в богаташкия квартал, където щеше да заживее от тази нощ. Минаха покрай манастира. В този момент монасите щяха да провеждат служба в криптата, но приор Филип бе обещал да се появи на венчавката и да благослови щастливите младоженци. Алиена се надяваше да успее. Беше опора в живота й още от деня, когато бе купил вълната й в Уинчестър преди шест години.

Стигнаха до новата църква, построена от Алфред с помощта на Том. Отвън се беше събрала тълпа. Венчавката щеше да се състои в притвора, на английски. След това в църквата щеше да има литургия на латински. Всички, които работеха за Алфред, бяха тук, както и повечето хора, които някога й бяха продавали вълната си. Завикаха весело, щом тя се появи.

Алфред ги чакаше със сестра си Марта и с един от зидарите си, Дан. Беше облечен в нова пурпурна туника и чисти ботуши. Имаше дълга лъскава тъмна коса, като на Елън. Алиена забеляза, че Елън я нямаше и това я разочарова. Канеше се да попита Марта къде е мащехата й, когато свещеникът излезе и службата започна.

Помисли си, че животът й бе тръгнал в нова посока преди шест години, когато бе дала клетва на баща си, а сега пак се променяше с друга клетва пред друг мъж. Рядко правеше нещо за себе си. Едно изумително изключение беше направила тази сутрин, с Джак. Не можеше да повярва какво бе сторила. Приличаше на сън или на някоя от историите на Джак, без никаква връзка с реалния живот. Нямаше да го каже на никого, докато е жива. Тази възхитителна тайна щеше да затаи за себе си и да си я припомня понякога като скъперник, който брои скритото си имане посред нощ.