Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Смъртта на Том изглеждаше някак по-тежка от всички други поводи за скръб, може би защото го бяха обичали толкова много хора, може би защото бе вторият баща, който Джак бе изгубил.

„А сега отказвам на друго съвсем приемливо предложение“, каза си Алиена. „Какво ми дава право да съм толкова специална? Придирчивостта ми причини достатъчно неприятности. Трябва да приема Алфред и да съм благодарна, че не се налага да работя за госпожа Кейт.“

Отдалечи се от гроба и излезе на строежа. Застана на средата и се загледа в канцела. Беше довършен до покрива и строителите се подготвяха за следващата фаза, трансептите: вече бяха разчертали плана на земята с колчета и канап и бяха започнали да копаят основите. Високите стени пред нея хвърляха дълги сенки на следобедното слънце. Беше топъл ден, но тук в катедралата бе хладно. Погледа дълго редиците закръглели арки, големи на приземното ниво, малки отгоре и средни на върха. Имаше нещо дълбоко утешително в този неизменен ритъм на арка и колона, арка и колона.

Ако Алфред наистина бе готов да подпомогне Ричард с пари, тя все още имаше възможност да изпълни клетвата пред баща си да се грижи за него, докато си върне графството. В сърцето си знаеше, че трябва да се омъжи за Алфред. Просто все още не можеше да го понесе.

Тръгна по южното странично крило и повлече ръка по стената, докосвайки грапавината на камъните. Връхчетата на пръстите й напипваха плитките жлебове, оставени от острото каменоделско длето. Тук в крилата под прозорците стената бе украсена със сляпа аркада като низ запълнени арки. Нямаше никакво предназначение, но подсилваше усещането за хармония, което Алиена изпитваше, щом се загледаше в сградата. Всичко в катедралата на Том изглеждаше смислено. Може би и животът й беше такъв и всичко в него бе предопределено от някакъв голям план, а тя се държеше като глупав строител, пожелал водопад в канцела.

В югоизточния ъгъл на храма нисък свод извеждаше към тясно спирално стълбище. Усетила някакъв подтик, Алиена мина през него и се заизкачва по стъпалата. Когато изгуби входа от погледа си, а все още не можеше да стигне до върха на стълбището, започна да се чувства особено — имаше чувството, че проходът ще се извива нагоре до безкрай. После видя слънчева светлина: идваше от малка амбразура в стената на куличката, оставена да осветява стъпалата. Най-сетне излезе на широката галерия над крилото. Нямаше прозорци навън, но от вътрешната страна гледаше към непокрития храм. Седна на перваза на една от вътрешните арки и се подпря на колоната. Студеният камък погали страната й. Зачуди се дали Джак го беше изваял. Хрумна й, че ако падне оттук, може да умре. Но всъщност не беше достатъчно високо: можеше просто да си счупи краката и да лежи и примира, докато монасите дойдат и я намерят.

Реши да се качи до клерестория 4 4 клересторий — най-горния ред прозорци, които осветяват вътрешните пространства в готическата катедрала. Бел.ред. . Върна се на стълбището и продължи нагоре. Следващият етап беше по-къс, но все пак я достраша и сърцето й тупаше силно, когато се изкачи. Стигна до целта си, която представляваше тесен тунел в стената. Провря се по него, докато излезе на вътрешния перваз на един от широките прозорци. Хвана се за колоната, която раздвояваше прозореца. Когато надникна надолу от седемдесет и петте стъпки височина, затрепери.

Чу стъпки по стъпалата в куличката. Почувства се задъхана като след бягане. Никого не бе видяла. Издебнал ли я беше някой, за да я нападне? Стъпките тръгнаха по прохода. Тя пусна колоната и едва не залитна на ръба. На перваза се появи фигура. Беше Джак. Сърцето й биеше толкова силно, че можеше да го чуе.

— Какво правиш тук? — попита я той с тревога.

— Аз… гледах как върви катедралата ви.

Той посочи капитела над главата й.

— Аз го направих.

Алиена вдигна очи. Камъкът беше изваян като фигура на мъж, който крепи на гърба си тежестта на арката. Тялото му беше изкривено от болка. Зяпна в него.

— Точно така се чувствам.

Когато се обърна отново към Джак, той беше до нея и я държеше под мишницата нежно, но здраво.

— Знам.

Погледна надолу. Призля й от страх при мисълта, че може да падне от толкова високо. Той я дръпна за ръката и тя се остави да я поведе в прохода.

Заслизаха по стълбището и излязоха долу. Алиена се чувстваше изнемощяла. Джак се обърна към нея и заговори небрежно:

— Четях в църковния двор, погледнах нагоре и те видях при прозорците.