Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

По-големите парцели в чертежите на Филип се търсеха много въпреки по-високите наеми, тъй че той промени плана, за да станат повече. Почти никой не искаше да строи в по-бедния квартал, но той реши да го остави така, за бъдеща употреба. Десет дни след пожара върху повечето празни места започнаха да израстват нови дървени къщи, а след още седмица повечето бяха довършени. След като хората вдигнеха домовете си, работата на катедралата щеше да започне отново. Строителите получиха надниците си и искаха да харчат парите си, тъй че дюкяните отвориха отново, а слугините и перачките подеха отново работата си за занаятчиите. И тъй, ден след ден, всекидневието в Кингсбридж се връщаше към обичайното.

Но мъртвите бяха толкова много, че градът заприлича на обитаван от призраци. Всяко семейство бе изгубило поне един свой член: дете, майка, съпруг, сестра. Хората не носеха траурни ленти, но бръчките на лицата им издаваха скръбта им толкова явно, колкото голите дървета издаваха зимата. Един от най-поразените бе шестгодишният Джонатан. Обикаляше унил из манастирския двор като изгубена душа и по някое време Филип осъзна, че на детето му липсва Том, който, изглежда, бе прекарвал повече време с малкия, отколкото някой бе забелязал. Щом разбра това, приорът се постара да заделя по час всеки ден за Джони, да му разказва истории, да си играе с него на броене и да слуша речовитото му бърборене.

Филип написа на абатите на всички по-големи бенедиктински манастири в Англия и Франция, като ги попита дали могат да му препоръчат майстор строител, който да замести Том. Приор с неговото положение обикновено щеше да се посъветва с епископа си за това, защото епископите пътуваха много и можеше да са чували за добри строители, но Уейлрън нямаше да му е от полза. Постоянните раздори между двамата правеха работата на Филип по-самотна, отколкото трябваше да е.

Докато приорът чакаше отговорите от абатите, майсторите инстинктивно приеха Алфред за свой водач. Алфред беше синът на Том, освен това бе майстор зидар и от известно време ръководеше свой собствен полунезависим екип на строежа. За съжаление нямаше бащиния си ум, но беше начетен и авторитетен, и постепенно запълваше празнината, оставена от смъртта на Строителя.

Като че ли проблемите и въпросите, които възникваха около строителството, бяха повече, отколкото по времето на Том, а и Алфред сякаш винаги идваше с питане точно когато Джак го нямаше наоколо. Това несъмнено беше естествено: всички в Кингсбридж знаеха, че двамата доведени братя се ненавиждат. Но в резултат Филип отново се оказа обременен от безброй дребни проблеми.

Но с отминаването на седмиците Алфред започна да придобива увереност, докато един ден дойде при него и запита:

— Не бихте ли предпочел катедралата да е със свод?

Замисълът на Том предвиждаше дървен таван над центъра на храма и сводести каменни тавани над по-тесните странични крила.

— Бих предпочел, да — отвърна Филип. — Но се спряхме на дървен таван, за да спестим пари.

Алфред кимна.

— Бедата е, че един дървен таван може да изгори. Каменният свод е устойчив на пожари.

Филип го изгледа за миг, зачуден дали не беше подценил младежа. Не очакваше, че може да предложи промяна в плана на баща си. Това би било по-присъщо за Джак. Но идеята за устойчив на пожари храм звучеше привлекателно, особено след като целият град бе изгорял.

Алфред явно разсъждаваше в същата посока:

— Единствената оцеляла сграда в града след пожара беше енорийската църква.

А новата енорийска църква — построена от него — имаше каменен свод, помисли си Филип. Но се сети за една пречка.

— Съществуващите стени ще понесат ли допълнителната тежест на каменен покрив?

— Ще трябва да укрепим контрафорсите. Ще се издават малко повече навън, нищо повече.

Вече беше мислил за това, забеляза Филип.

— А цената?

— В дългосрочен план ще струва повече, разбира се, и за цялата църква ще са нужни четири години повече да се довърши. Но за ежегодните ви разходи разликата няма да е голяма.

На Филип идеята започна да му харесва все повече.

— Но ще означава ли това, че ще трябва да изчакаме още една година, преди да можем да използваме канцела за служби?

— Не. Камък или дърво, не можем да започнем покрива преди другата пролет, защото подпокривните стени ще трябва да стегнат, преди да поставим още тежест отгоре им. Дървеният таван е по-бърз за строене с няколко месеца. Все пак, тъй или иначе канцелът ще е покрит до края на следващата година.