Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

На другата заран, вместо да се върне в Ърлскасъл, отиде да се види с епископ Уейлрън. Когато пристигна, него го нямаше в палата, но дякон Балдуин му каза, че го очакват да се върне следобед. Уилям изчака в параклиса, вторачен в кръста на олтара и разтреперан въпреки лятната жега.

Най-сетне Уейлрън се върна. Уилям бе готов да му зацелува краката.

Уейлрън нахлу в параклиса с разветия зад него черен халат и каза хладно:

— Какво правиш тук?

Уилям се надигна, мъчейки се да прикрие ужаса си зад фасада на самообладание.

— Току-що опожарих град Кингсбридж…

— Знам — прекъсна го Уейлрън. — Цял ден само това слушам. Какво те е прихванало? Полудял ли си?

Реакцията му го изненада напълно. Не беше обсъждал предварително набега с Уейлрън, защото бе убеден, че ще го одобри: Уейлрън изпитваше ненавист към всеки и всичко, свързано с Кингсбридж, най-вече към приор Филип. Беше очаквал, че ще е доволен, ако не и въодушевен.

— Току-що унищожих най-големия ти враг — каза Уилям. — Сега трябва да изповядам греховете си.

— Не съм изненадан. Казват, че над сто души са изгорели до смърт. — Уейлрън потръпна. — Ужасна смърт.

— Готов съм да се изповядам — повтори Уилям.

Уейлрън поклати глава.

— Не знам дали мога да ти дам опрощение.

— Защо не? — проплака Уилям уплашено.

— Знаеш, че двамата с епископ Хенри на Уинчестър отново минахме на страната на крал Стивън. Не мисля, че кралят ще одобри, ако дам опрощение на поддръжник на кралица Мод.

— Проклет да си, Уейлрън, ти ме склони да взема нейната страна!

Уейлрън сви рамене.

— Смени я отново.

Уилям осъзна, че това бе целта на Уейлрън. Искаше да се закълне отново на Стивън. Ужасът му от опожаряването на Кингсбридж беше престорен: просто предлагаше сделка. Тази мисъл му донесе огромно облекчение, защото означаваше, че отказът да бъде опростен не бе категоричен. Но искаше ли отново да смени страната? Замълча, докато се мъчеше да го обмисли хладнокръвно.

— Стивън печели победи през цялото лято — продължи Уейлрън. — Мод моли съпруга си да се прехвърли от Нормандия, за да й помогне, но той не желае. Вятърът е благоприятен за нас.

Перспективата, която се очертаваше, бе ужасна: Църквата отказва да опрости престъпленията му. Шерифът го обвинява в убийство. Победоносният крал Стивън подкрепя Църквата и шерифа. Осъждат го и увисва на бесилото…

— Бъди като мен и последвай епископ Хенри — той знае накъде духа вятърът — подкани го Уейлрън. — Ако всички се развие добре, Уинчестър ще стане архидиоцез 2 2 архидиоцез — епархия на архиепископ. — Бел.ред. , а Хенри — архиепископ на Уинчестър — на равна нога с архиепископа на Кентърбъри. А след като Хенри умре, кой знае? Може аз да стана следващият архиепископ. След това… е, вече има английски кардинали — някой ден може да има и английски папа…

Уилям зяпна в Уейлрън, хипнотизиран въпреки страха си от голата амбиция, избила на обикновено каменното лице на епископа. Уейлрън — папа? Всичко беше възможно. Но преките последствия от домогванията на Уейлрън бяха по-важни, а Уилям беше само фигурант в играта му. Мъжът пред него бе спечелил престиж с епископ Хенри благодарение на способността си да поднася Уилям и рицарите на Шайринг на едната или другата страна в гражданската война. Това бе цената, която трябваше да заплати, за да затвори Църквата очи за греховете му.

— Искаш да кажеш… — Гласът му излезе на хрип. Покашля се и опита отново. — Искаш да кажеш, че ще изслушаш изповедта ми, ако се закълна във вярност на Стивън и мина отново на негова страна?

Блясъкът се махна от очите на епископа и лицето му отново стана безизразно.

— Точно това имам предвид.

Уилям нямаше избор, но не виждаше и основание за отказ. Минал бе на страната на Мод, когато изглеждаше, че тя печели и сега бе напълно готов отново да измени, след като изглеждаше, че Стивън надвива. Все едно, щеше да отстъпи пред всичко, за да бъде облекчен от ужаса да гори в ада.

— Съгласен съм — отвърна той без повече колебания. — Само изслушай изповедта ми, веднага.

— Много добре. Да се помолим.

Щом минаха през процедурата с изповедта, Уилям усети как от раменете му се смъкна бремето на вината и отново изпита радостта от триумфа си. Когато излезе от параклиса хората му веднага забелязаха, че духът му се е вдигнал и завикаха възторжено. Уилям им съобщи, че отново ще се бият за крал Стивън според волята Божия, изразена от епископ Уейлрън и това бе повод за празненство. Уейлрън поръча вино.