Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Алиена вече чуваше писъците откъм портата на манастира. Димът беше навсякъде. Заозърта се в паника, за да разбере какво става. Стомахът й се беше стегнал на възел от страх. Всичко, за което се беше трудила над шест години, беше натъпкано отзад в склада.

— Алиена! — подкани я Джак настойчиво. — Ела с мен — там ще сме в безопасност!

— Не мога! Стоката ми!

— По дяволите стоката ти!

— Това е всичко, което имам!

— Каква полза, ако умреш!

— Лесно ти е да го кажеш — толкова години похабих, за да стигна до тук…

— Алиена! Моля те!

Изведнъж хората пред щанда запищяха от ужас. Конниците бяха нахлули в манастирския двор, връхлитаха в тълпите, без да гледат кого ще стъпчат и палеха сергиите. Обзетите от паника хора се блъскаха и бутаха в отчаяно усилие да избягат от копитата на озверелите животни и горящите факли. Тълпата натисна паянтовата ограда на сергията на Алиена и я събори. Нахлу в откритото пространство пред склада, обърна масата с блюдата и чашите вино. Джак и Алиена бяха избутани назад. Двама ездачи връхлетяха вътре, единият размаха напосоки тояга, другият държеше запалена факла. Джак се изправи пред девойката, за да я защити. Онзи с тоягата замахна към главата й, но младежът вдигна ръката си над нея и дървото се натресе в китката му. Алиена усети удара, но го пое той. Когато вдигна очи, видя лицето на втория ездач.

Беше Уилям Хамли.

Алиена изпищя.

Той я погледна за миг, с горящата факла в ръка и победоносен блясък в очите. После срита коня и го подкара в склада.

— Не! — изпищя Алиена.

Започна да се бори да се измъкне от човешката гмеж, заблъска с лакти и заудря хората около себе си, сред тях и Джак. Най-сетне се отскубна и нахлу в склада. Уилям се навеждаше от седлото и поднасяше огъня към струпаните чували с вълна.

— Не! — изпищя тя отново.

Хвърли се към него и се опита да го смъкне от коня. Блъсна я настрана и тя падна на земята. Вълната се запали с оглушителен рев. Конят се изправи на задните си крака и изцвили, подивял от ужас от пламъците. Джак изведнъж се появи и я издърпа настрани. Уилям обърна жребеца и бързо излезе от склада. Алиена се вдигна на крака, награби празен чувал и се опита да потуши огъня.

— Алиена, ще загинеш! — изкрещя Джак.

Жегата стана убийствена. Тя награби един от все още незапалените чували и се опита да го издърпа. Изведнъж в ушите й забуча, усети непоносима горещина върху лицето си и с ужас разбра, че косата й е пламнала. След миг Джак се хвърли върху нея, загърна главата й с ръце и я притисна до себе си. Двамата паднаха на земята. Задържа я здраво за миг, след това отпусна. Тя подуши миризмата на опърлено, но косата й вече не гореше. Видя, че лицето на Джак е обгорено и веждите му ги няма. Той я сграбчи за единия глезен и я задърпа през вратата. Продължи да я дърпа въпреки борбата й, докато се измъкнаха навън.

Районът около сергията й се беше опразнил. Джак я пусна. Тя понечи да се вдигне, но той отново я сграбчи и я задържа долу. Продължи да се бори като обезумяла, зяпнала в огъня, който поглъщаше годините й на труд и грижи, цялото й богатство и сигурност, докато не й останаха повече сили за борба. Остана да лежи и пищи.

Филип беше в мазето под магерницата и броеше пари с Кътбърт Белоглавия, когато чу шумотевицата. Двамата се спогледаха намръщено и се вдигнаха да видят какво става.

Вън се вихреше погром. Във всички посоки тичаха хора, блъскаха се и се бутаха, падаха и се тъпчеха едни — други. Мъже и жени викаха, деца плачеха. Въздухът беше изпълнен с дим. Всички като че ли се опитваха да избягат от манастирския двор. Освен главната порта единственият друг изход беше през пролуката между кухненските постройки и мелницата. Там нямаше стена, но имаше дълбок ров, който отвеждаше водата от езерото над мелницата до пивоварната. Филип искаше да предупреди хората да внимават с рова, но никой никого не слушаше.

Причината за паниката явно беше пожар, и то голям. Въздухът бе натежал от пушеците. Сърцето на Филип се сви от страх. При толкова много хора, събрани на едно място, можеше да стане ужасна трагедия. Какво би могло да се направи?

Първо трябваше да разбере какво точно става. Притича нагоре по стъпалата към вратата на магерницата, за да види по-добре. Това, което се разкри пред очите му, го изпълни с ужас.

Целият Кингсбридж гореше.

Вик на ужас и отчаяние се изтръгна от гърлото му.

Как бе възможно да се случи това?

После видя конниците, връхлитащи в тълпата с горящите главни и разбра, че не е плод на случайни обстоятелства. Първата му мисъл бе, че се води битка между двете страни в гражданската война, въвлякла по някакъв начин градчето. Но войниците нападаха цивилни хора, а не се биеха помежду си. Това не беше битка, беше изтребление.