Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Светецът пощади само Добрия Разбойник, който на свой ред върна кесията зад олтара. След това светията се обърна към публиката и рече:

— Мислете му всички, що се съмнявате в силата на Свети Адолфус!

Публиката завика възторжено и запляска с ръце. През това време актьорите стояха насред храма и се хилеха глупаво. Целта на драмата бе поуката й, разбира се, но Филип знаеше, че част от публиката се забавляваше на гротескните физиономии, гневните ругатни на варварина и смъртните гърчове на разбойниците.

Щом ръкоплясканията заглъхнаха Филип стана, благодари на актьорите и обяви, че надбягванията скоро ще започнат на пасището край реката.

В този ден петгодишният Джонатан разбра, че в края на краищата не е най-бързият бегач в Кингсбридж. Включи се в детската надпревара облечен в специално ушитото му монашеско расо и предизвика неистов смях, когато го надигна около кръста си и хукна, оголил дупенце пред целия свят. Само че се надбягваше с по-големи деца и стигна на финала почти последен. Личицето му, когато разбра, че е загубил, бе толкова изненадано и разочаровано, че сърцето на Том се скъса от жал и той го вдигна да го утеши.

Особената връзка между Том и манастирското сираче постепенно се беше задълбочила, а никой в селото не беше си и помислил дали има някаква тайна причина за това. Том прекарваше по цял ден в манастирския двор, където Джонатан щурееше на воля, тъй че честите им срещи бяха неизбежни. А и Том бе на възрастта, в която децата на човек вече са твърде големи, за да го умиляват, но още не са му дали внуци и той понякога се радва на бебенцата на другите хора. Доколкото Строителя знаеше, на никого не му беше хрумвало да заподозре, че той е бащата на Джонатан. Някои по-скоро подозираха, че Филип е истинският баща на момчето. Това предположение бе много по-естествено — въпреки че Филип несъмнено щеше да се ужаси, ако го чуеше.

Джонатан зърна Аарон, най-големия син на Малахи, и се отскубна от прегръдката на Том, за да иде да си поиграе с приятеля си, забравил напълно за разочарованието.

Докато вървяха надпреварите на чираците, Филип дойде и седна на тревата до Том. Беше горещ слънчев ден и на обръснатата глава на приора бяха избили капчици пот. Възхищението на Строителя към него растеше от година на година. Огледа се наоколо — надбягващите се младежи, старците, задрямали под сенките и децата, цапащи шумно долу в реката — и си помисли, че всичко това бе създадено и се крепеше на монаха. Той управляваше селото, раздаваше правосъдие, решаваше къде да се строят нови къщи и разрешаваше спорове; той наемаше на работа повечето мъже и много от жените, било като работници на строежа или като манастирски слуги; пак той ръководеше приората, биещото сърце на целия организъм. Пъдеше хищни барони, преговаряше с монарха и държеше епископа настрана. Всички тези добре нахранени хора, забавляващи се под слънчевата светлина, дължаха благоденствието си до голяма степен на Филип. Самият Том бе отличен пример за това.

Съзнаваше напълно дълбоката милост, проявена от Филип с опрощението на Елън. Тежко беше за един монах да прости онова, което бе сторила тя. И толкова много означаваше това за Том. Когато тя си отиде, радостта му от строежа на катедралата бе помрачена от самотата. Откакто се върна, се чувстваше цял. Тя си оставаше все така своенравна, влудяваща, свадлива и обидчива, но тези неща изглеждаха някак дребни: у нея имаше страст, която гореше като пламък в светилник и огряваше живота му.

Том и Филип се загледаха в една надпревара, в която момчетата ходеха на ръце. Джак я спечели.

— Това момче е изключително — отбеляза Филип.

— Малко хора могат да вървят толкова бързо на ръцете си — отвърна му майсторът.

Приорът се засмя.

— Наистина, но нямах предвид акробатичните му умения.

— Знам.

Острият ум на Джак отдавна се бе превърнал в повод и за радост, и за болка за Том. Джак притежаваше живо любопитство за строителството — нещо, което винаги бе липсвало на Алфред — и Том с удоволствие го учеше на тънкостите на занаята. Но Джак нямаше чувство за такт и беше склонен да спори с по-възрастните. Често пъти бе по-добре човек да прикрие превъзходството си, но Джак все още не беше се научил на това, дори след годините тормоз от страна на Алфред.

— Момчето трябва да се образова — продължи Филип.

Том се намръщи. Джак вече се образоваше. Беше чирак.

— Какво имате предвид?

— Трябва да се научи да пише четливо и да изучи латинската граматика, и да чете древните философи.