Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Знаеше, че няма причини да е недоволна от брат си. Отишъл бе на война и се сражава храбро, а това бе всичко, което се искаше от него. Но напоследък бе много неудовлетворена. Разполагаше с богатство и сигурност, имаше си дом и слуги, хубави дрехи, скъпи накити, положение и уважение в града. Ако някой я попиташе, щеше да каже, че е щастлива. Но под повърхността вирееше едно подмолно безпокойство. Никога не губеше увлечението към работата си, но някои сутрини се чудеше важно ли е колко богатство е натрупала и скъпоценностите, които носи. Никой не го интересуваше как изглежда, тъй че защо да го прави тя? Странно, но бе започнала по-настойчиво да усеща тялото си. Когато слизаше до речния бряг с жените да се изкъпе, смущаваше се колко се е окосмила между бедрата. Когато седеше на коня си, усещаше частите на тялото си, които се търкат в седлото. Беше много особено. Все едно, че някой натрапник я дебне непрекъснато, опитва се да надникне под дрехите й и да я види гола, а този натрапник бе самата тя. Нарушаваше собствената си интимност.

Лежеше на тревата, останала без дъх. Пот се стичаше между гърдите и бедрата й. Побърза да насочи ума си към по-непосредствен проблем. Тази година не бе успяла да продаде всичката си вълна. Вината не беше нейна: повечето търговци бяха останали с непродадена вълна, както и приор Филип. Филип остана много спокоен покрай всичко това, но Алиена се притесняваше. Какво да прави с всичката стока? Можеше да я задържи до следващата година, разбира се. Но ако отново не успееше да я продаде? Не знаеше за колко време се разваля суровата вълна. Имаше чувството, че може да изсъхне, да стане трошлива и трудна за обработване.

Ако нещата тръгнеха зле, нямаше да може да поддържа Ричард. Рицарството беше доста скъпо занимание. Бойният кон, който бе струвал двайсет фунта, бе изгубил духа си след битката за Линкълн и вече бе почти негоден; скоро щеше да му потрябва друг. Алиена можеше да си го позволи, но щеше да е голяма пробойна в резервите й. Брат й се смущаваше от зависимостта си от нея — не беше обичайното положение за един рицар — и се беше надявал да припечели достатъчно от плячка, за да се издържа сам, но напоследък се бе оказал на губещата страна. Ако искаше да си върне графството, Алиена трябваше да продължи възхода си.

В най-лошия си кошмар губеше всичките си пари и двамата отново се оказваха бедни, жертва на безчестни свещеници, развратни благородници и кръвожадни разбойници. Накрая се озоваваха във вмирисаната тъмница, където за последен път бе видяла баща си, окован за стената и издъхващ.

В контраст с този кошмар, имала бе и сън за щастие. В него двамата с Ричард живееха заедно в замъка, стария им дом. Ричард управляваше мъдро като баща й, а Алиена му помагаше както бе помагала на татко, посрещаше важни гости, проявяваше гостоприемство и седеше от лявата му страна на високата празнична маса. Но напоследък и този сън я оставяше неудовлетворена.

Тръсна глава да разсее меланхолията и отново се замисли за вълната. Най-простият начин да се справи с проблема бе да не предприема нищо. Можеше да складира останалата стока до следващата година, а ако не успееше да я продаде, щеше да понесе загубата. Можеше да я понесе. Само че така оставаше смътната опасност същото да се случи и другата година, а това би могло да доведе до траен упадък. Затова трябваше да заложи на друго решение. Вече се бе опитала да продаде вълната на един тъкач в Кингсбридж, но той се беше снабдил с необходимото.

Сега, докато гледаше жените от Кингсбридж, съвземащи се от надбягването, й хрумна, че повечето от тях знаеха как да правят плат от сурова вълна. Беше уморителна работа, но проста: селяните вършеха това от времето на Адама. Руната трябваше да се изперат, после да се разчепкат, за да се махне сплъстеното, след това вълната да се изпреде на нишка. Нишката се изтъкаваше на плат; след това рехавата тъкан се правеше на кече или на плъст, за да се свие и да стане на нещо, което може да се използва за правене на дрехи. Градските жени може би щяха да искат да правят това за едно пени на ден. Но колко време щеше да отнеме? И каква цена щеше да донесе завършеният плат?

Трябваше да опита плана с малко количество. След това, ако се получеше, можеше да събере няколко души да вършат работата през дългите зимни вечери.

Надигна се, доста възбудена от новата си идея. Елън лежеше точно до нея. Джак седеше от другата страна на майка си. Улови погледа й, усмихна се плахо и извърна очи, сякаш се смути, че го е хванала да я гледа. Беше забавно момче, но главата му бе пълна с идеи. Алиена го помнеше още като малко, чудато на вид дете, което не знаеше как се зачеват бебетата. Почти не беше го забелязвала, откакто дойде да живее в Кингсбридж. А сега изглеждаше толкова различен, една напълно нова личност. Все едно беше изникнал от никъде, като цвете, което се появява една сутрин там, където предния ден не е имало нищо, освен гола пръст. Първо, вече не беше чудат на вид. Всъщност, прецени тя, като го погледна с лека насмешка, момичетата сигурно го смятаха за ужасно чаровен. Определено имаше хубава усмивка. Самата тя изобщо не обръщаше внимание на външността му, но беше леко заинтригувана от изумителното му въображение. Беше открила, че той не само знаеше изцяло няколко разказа в стихове — някои от които хиляди и хиляди стиха дълги — но можеше и сам да ги съчинява мимоходом, тъй че тя никога не беше сигурна дали ги помни или импровизира. А историите не бяха единственото изненадващо нещо у него. Проявяваше любопитство за всичко и го озадачаваха неща, които всеки друг приемаше за даденост. Един ден я бе попитал откъде идва всичката тази вода в реката.