Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Том я попита:

— Колко мъже те обичат?

Тя отхапа съвсем малък залък от хляба, което отново накара всички да се разсмеят. В тази игра въпросите често пъти бяха леко непристойни. Филип знаеше, че ако не беше неговото присъствие, щяха да станат откровено мръснишки.

Елън преброи три семена. Том се престори на разгневен.

— Ще ви кажа кои са тримата ми любими мъже — заяви Елън. Филип се надяваше да не изтърси нещо неприлично. — Първият е Том. Вторият е Джак. И третият е Алфред.

Наоколо заръкопляскаха на остроумието й и хлябът закръжи около масата. Следващата по ред бе дъщерята на Том, Марта. Беше на около дванайсет години и свенлива. Хлябът предрече, че ще има трима съпрузи, което бе съвсем невероятно.

Марта подаде хляба на Джак, а докато го подаваше, Филип долови блясък на обожание в очите й и разбра, че тя се възхищава на доведения си брат като на герой.

Джак интригуваше Филип. Преди години беше грозновато момче с коса с цвят на морков, с бледа кожа и изпъкнали сини очи, но сега, вече като млад мъж, чертите му се бяха загладили и лицето му бе толкова привлекателно, че хората, които не го познаваха, се обръщаха след него и го заглеждаха. Но нравът му беше див като на майка му. Почти напълно му липсваше дисциплина и нямаше никакво понятие за послушание. Като помощник на зидарите се бе оказал почти безполезен, защото вместо да осигурява ритмично хоросан и камъни, се опитваше да струпа наведнъж всичкото за деня, след което да иде да прави нещо друго. Винаги изчезваше. Един ден бе решил, че никой от камъните на строежа не става точно за ваянието, което трябваше да направи, затова без да каже на никого отиде чак до кариерата и избра камък, за който реши, че е подходящ. Два дни по-късно го докара с едно наето пони. Но хората му прощаваха нарушенията, защото наистина бе изключителен каменоделец, а и отчасти защото бе толкова мил — черта, която определено не бе наследил от майка си, според Филип. Приорът се беше замислял понякога какво ли щеше да направи Джак с живота си. Ако влезеше в Църквата, като нищо можеше да стигне до епископ.

Марта попита Джак:

— Колко години ще минат, докато се ожениш?

Джак отхапа мъничък залък: явно му се искаше да се ожени. Филип се зачуди дали си има някоя на ум. За явно отчаяние на Джак, устата му се напълни със семена и докато ги брояха, на лицето му се изписа възмущение. Броят стигна до трийсет и едно.

— Та аз ще съм на четирийсет и осем! — възрази той.

Всички го взеха за шега, освен Филип, който пресметна на ум, увери се, че е вярно и се възхити на Джак, че може да смята толкова бързо. Дори Милий касиерът не го можеше.

Джак седеше до Алиена. Филип се сети, че ги беше виждал двамата заедно няколко пъти това лято. Може би защото и двамата бяха толкова умни. В Кингсбридж нямаше много хора, които да могат да говорят с Алиена на равна нога. А Джак, при целия му неуправляем нрав, беше по-зрял от другите чираци. Все пак Филип се заинтригува от приятелството им, защото на тяхната възраст пет години бяха голяма разлика.

Джак подаде хляба на Алиена и й зададе въпроса, който бяха задали на него:

— Колко години ще минат, докато се омъжиш?

Всички простенаха разочаровано, защото много лесно бе да се повтори същият въпрос. Играта трябваше да е упражнение в остроумие и задявка. Но Алиена, прочута с многобройните ухажори, които бе връщала, ги разсмя, като отхапа огромен залък, показвайки, че не иска да се омъжва. Но хитрината й не успя: изплю само едно семе.

Ако трябваше да се венчае догодина, то женихът все още не беше се появил на сцената, помисли си Филип. Разбира се, той не вярваше в предсказващата сила на хляба. Вероятността бе да си умре стара мома — само дето не беше мома, според слуховете. Хората говореха, че била съблазнена или изнасилена от Уилям Хамли.

Алиена подаде хляба на брат си Ричард, но Филип не чу какво го попита. Още мислеше за нея. Неочаквано, тази година Алиена и Филип не бяха успели да продадат всичката си вълна. Остатъкът не беше голям — по-малко от една десета от запаса на Филип и още по-малко съотношение за Алиена — но донякъде беше разочароващо. След това приорът се беше притеснил, че Алиена ще се откаже от сделката за вълната от следващата година, но тя удържа на думата си и му плати сто и седем фунта.

Голямата новина на Панаира на вълната в Шайринг бе обявлението на Филип, че следващата година Кингсбридж ще си има свой панаир. Повечето хора го приеха с въодушевление, тъй като наемите и таксите, налагани от Уилям Хамли на панаира в Шайринг, бяха съкрушителни, а Филип се канеше да предложи много по-ниски цени. Засега не беше се чуло за някаква реакция от граф Уилям.