Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Джак замълча, а Алиена възкликна:

— Знаеш я! Наистина я знаеш! Също като менестрел!

— Разбираш какво имах предвид за римите, обаче.

— Да, но все едно, аз обичам историите — отвърна тя. Очите й светеха от радост. — Кажи ми още малко.

Джак имаше чувството, че ще припадне от щастие.

— Щом искаш — промълви той отмалял. Погледна я в очите и започна втория куплет.

Първата игра на вечерта пред Еньовден беше яденето на хляба „колко на брой“. Като повечето игри, в нея имаше нотка суеверие, което притесняваше Филип. Но ако се опиташе да забрани всеки ритуал, който намирисва на старите религии, половината традиции щяха да са забранени, а и хората бездруго нямаше да му се подчинят. Затова проявяваше дискретна търпимост към повечето неща и налагаше твърда линия спрямо една-две крайности.

Монасите бяха подредили маси на тревата в западния край на манастирския двор, насред който кухненските ратаи вече поставяха димящи казани. Приорът беше господарят на имението, тъй че негова отговорност бе да осигури пиршеството за хората си на големите празници. Стараеше се да бъде щедър с храната и пестелив с пиенето, затова поднасяше слаба бира и никакво вино. При все това винаги се намираха петима-шестима непоправими, които успяваха да се напият до несвяст на всяко празненство.

На масата на Филип седяха видните граждани на Кингсбридж: Том Строителя и семейството му; старшите майстори занаятчии, включително по-големият син на Том, Алфред; и търговците, включително Алиена, но не и Малахи Евреина, който щеше да се включи в празненствата след службата.

Филип призова за мълчание и каза благодарствена молитва. След това връчи самуна „колко на брой“ на Том. С годините мнението на Филип за Том ставаше все по-високо. Не бяха много хората, които казват каквото мислят и правят каквото кажат. Том реагираше на изненади, кризи и бедствия с грижливо претегляне на последствията, преценяваше щетите и планираше най-добрия възможен отговор. Филип го гледаше с обич. Днес Том бе много по-различен от мъжа, който бе дошъл в манастира преди пет години, за да моли за работа. Тогава беше изнурен, съсипан и толкова изтънял, че кокалите му се брояха под загрубялата кожа. В изминалите години бе напълнял, особено след като жена му се върна. Не беше дебел, но имаше плът по едрата фигура и отчаяният поглед отдавна се беше махнал от очите му. Беше облечен скъпо, в туника в линкълнско зелено и меки кожени обуща, с колан със сребърна тока.

Филип трябваше да зададе въпроса, на който щеше да се отговори с хляба „колко на брой“. Запита:

— Колко години ще идат да се построи катедралата?

Том отхапа от хляба. Беше опечен с малки корави семена и щом Строителя ги изплю в шепата си, всички взеха да броят. Понякога, когато се играеше тази игра и устата на някой се напълнеше със семена, се оказваше, че никой около масата не може да брои до толкова много. Но днес нямаше такава опасност с всичките търговци и занаятчии налице. Отговорът стигна до трийсет. Филип се престори на отчаян, а Том каза:

— Би трябвало да живея толкова! — И всички се разсмяха.

Том подаде хляба на жена си, Елън. Филип бе много бдителен с нея. Също като императрицата Мод, тя имаше власт над хората, някаква сила, с която той не можеше да се състезава. В деня, в който Елън бе изхвърлена от приората, тя бе направила нещо ужасно, нещо, за което на Филип все още му беше трудно да помисли дори. Беше решил, че няма да я видят повече, но за негов ужас тя се беше върнала и Том го беше помолил да й прости. Том много хитро бе настоял, че ако Бог може да прости греха й, то Филип няма право да откаже. Филип подозираше, че жената не се е разкаяла съвсем. Но Том бе помолил в деня, в който доброволците дойдоха и спасиха катедралата, и Филип в един момент изпълни желанието на Строителя въпреки всичко, което инстинктите му подсказваха. Бяха се венчали в енорийската църква, малка дървена постройка в селото, която съществуваше още преди манастира. Оттогава Елън се беше държала благовъзпитано и не беше дала на приора повод да съжали за решението си. При все това продължаваше да го притеснява.