Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Работата свърши по пладне на деня на Свети Августин. Повечето строители посрещнаха звъна на обедната камбана с въздишка на облекчение. Обикновено работеха от сутрин до здрач шест дни седмично, тъй че имаха нужда от отдих преди светите дни. Джак обаче бе твърде увлечен в работата си, за да чуе камбаната.

Беше омаян от предизвикателството да сътворява меки закръглени форми от твърдия камък. Камъкът притежаваше своя собствена воля и ако се опиташе да го накара да направи нещо, което не иска, той щеше да се бори с него. Длетото му щеше да се изплъзва или да се забива прекалено дълбоко и да развали формите. Но успееше ли веднъж да разбере буцата скала пред себе си, би могъл да я преобрази. Колкото по-трудна бе задачата, толкова повече го очароваше. Започнал бе да усеща, че декоративните ваяния, искани от Том, са прекалено лесни. Зигзагообразните линии, ромбовете, волутите „кучешки зъб“, спиралите и простите корнизи го отегчаваха. Дори тези листа бяха доста сковани и еднообразни. Искаше му се да извае подобие на естествена зеленина, гъвкава и несиметрична, да копира различните форми на истинските листа, дъб, ясен и бук, но Том нямаше да му го позволи. Най-вече му се искаше да извая сцени от библейските истории, Адам и Ева, Давид и Голиат, Съдния ден, с чудовища, дяволи и голи хора. Но не смееше да помоли.

Най-сетне Том го накара да прекрати.

— Празник е, момче — рече той. — Освен това все още си ми чирак и искам да ми помогнеш да почистим. Всички инструменти трябва да се заключат преди обед.

Джак остави чука и длетото си и грижливо скъта в бараката на Том камъка, над който бе работил. После обиколи с него строежа. Другите чираци почистваха и метяха парчетата камъни, пясъка, буците засъхнал хоросан и дървените стърготини, с които беше осеяно наоколо. Том взе компасите и либелите си, Джак събра аршините и оловните му линии и двамата ги прибраха в бараката.

Вътре Том държеше дълги железни пръти с четвъртито сечение и съвсем прави, всички с еднаква дължина. Пазеха се в специален дървен сандък, който стоеше заключен. Служеха за измерване.

Докато обикаляха из строежа и прибираха дъските за бъркане на хоросан и лопатите, Джак мислеше точно за прътите.

— Колко е дълъг един прът? — запита той.

Някои от зидарите го чуха и се разсмяха. Често въпросите му им изглеждаха забавни. Едуард Дребосъка, дребен стар майстор зидар с набръчкана кожа и кривонос, рече:

— Един прът е дълъг колкото един прът. — И те се изсмяха отново.

Обичаха да дразнят чираците, особено когато това им даваше повод да покажат вещината си. Джак мразеше да се надсмиват на невежеството му, но се примиряваше с това, защото бе толкова любопитен.

— Не разбирам — каза той търпеливо.

— Един инч е един инч, един фут е един фут, а един прът е един прът — отвърна Едуард.

„Прът“ беше мерна единица, значи.

— Тогава колко фута има в един прът?

— Аха! Е, зависи. Осемнайсет в Линкълн. Шестнайсет в Източна Англия.

Том ги прекъсна с по-смислен отговор.

— На нашия строеж измервателните пръти са дълги петнайсет фута.

Жена зидарка на средна възраст подхвърли:

— В Париж изобщо не използват измервателни пръти. Там мерят с аршини.

Том заобяснява на Джак:

— Целият план на храма се гради на измервателните пръти. Донеси ми един и ще ти покажа. Време е да разбереш тези неща. — Даде на Джак ключа.

Джак отиде до сайванта и взе един железен прът. Беше доста тежък. Том обичаше да обяснява, а Джак обичаше да слуша. Организацията на строителния обект представляваше сложен план, като везмо по палто от брокат и колкото повече разбираше, толкова по-голяма възхита изпитваше.

Строителят стоеше при открития край на полудовършения олтар точно на мястото, където щеше да се издига куполът. Взе пръта и го положи на земята така, че да обхване крилото.

— От външната стена до колоната на аркадата е един прът разстояние. — После обърна пръта. — Оттам до средата на нефа е още един. — Обърна го отново и стигна до противоположната колона. — Нефът е широк колкото два пръта. — Още едно обръщане и стигна до стената на другото крило. — Цялата църква е широка четири пръта.

— Да — каза Джак. — А всеки просвет трябва да е с дължината на един прът.

Том като че ли леко се подразни.

— Кой ти каза това?

— Никой. Просветите на крилата са квадратни, тъй че ако са един прът широки, трябва да са един прът дълги. И просветите на нефа са със същата дължина като на крилата, очевидно.