Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

— Мислех, че Джак още се учи — каза той.

— Така е. — Том продължи напред, а като се отдалечиха достатъчно, за да не ги чуят, добави: — Момчето е забележително. Тук има хора, които са дялали камък преди да се роди той и никой не може да се сравни с неговата работа. — И се засмя малко смутено. — А дори не е мой роден син!

Родният син на Том, Алфред, беше майстор зидар и си имаше свой екип от чираци и работници, но Филип знаеше, че Алфред и екипа му не вършеха деликатната работа. Зачуди се как Том преживява това в сърцето си.

Умът на Том се беше върнал към проблема с плащането на позволителното за пазара.

— Пазарът, разбира се, ще носи много пари — рече той.

— Да, но не достатъчно. Би трябвало да носи някъде към петдесет фунта годишно.

Том кимна унило.

— Едва колкото да изплаща камъка.

— Бихме могли да се справим, ако не трябваше да плащам на Мод тези сто фунта.

— А вълната?

Вълната, която се трупаше в складовете на Филип, щеше да се продаде на Панаира на вълната в Шайринг след няколко седмици и щеше да донесе към сто фунта.

— Точно с това ще заплатя на Мод. Но тогава няма да ми остане нищо за заплати на майсторите за следващите дванайсет месеца.

— Не можете ли да вземете заем?

— Вече го направих. Евреите няма да ми заемат повече. Попитах, докато бях в Уинчестър. Няма да ти заемат пари, ако не са сигурни, че можеш да ги изплатиш.

— А Алиена?

Филип се сепна. Изобщо не беше си помислил да потърси заем от нея. Тя имаше дори повече вълна в складовете си. След панаира в Шайринг може би щеше да разполага с двеста фунта.

— Но парите й трябват за препитание. А християни не могат да налагат лихва. Ако ми заеме парите си, няма да има с какво да търгува. Макар че… — Докато говореше, хрумна му нова идея. Спомни си, че Алиена бе поискала да му изкупи цялата вълнена продукция за годината. Може би щяха да успеят да измислят нещо… — Все едно, мисля да поговоря с нея. У дома ли си е в момента?

— Така мисля. Видях я тази сутрин.

— Хайде, Франсис — тъкмо ще се срещнеш с една забележителна жена.

Оставиха Том и бързо излязоха от манастирския двор в града. Алиена имаше две къщи една до друга срещу западната стена на приората. Живееше в едната, а другата използваше за склад. Беше много забогатяла. Трябваше да има начин да помогне на манастира да изплати обременителната такса на Мод за позволителното за пазара. В ума на Филип започна да се оформя смътна идея.

Алиена беше в склада и надзираваше разтоварването на волска кола, затрупана с големи чували овчи руна. Облечена беше в пелисе от брокат, същото като на императрица Мод, а косата й бе прибрана под ленена шапчица. Изглеждаше властна както винаги и двамата мъже, които разтоварваха колата, се подчиняваха на указанията й, без да възразяват. Всички я уважаваха, макар да нямаше приятели — колкото и странно да беше. Видя ги и поздрави топло Филип.

— Когато чухме за битката за Линкълн, се уплашихме, че може да сте убит! — рече тя. В очите й имаше искрена загриженост и Филип се трогна при мисълта, че е имало хора, които са се притеснявали за него. Представи я на Франсис.

— Получихте ли справедливост в Уинчестър? — попита Алиена.

— Не съвсем — отвърна Филип. — Императрица Мод ни разреши пазар, но ни отказа кариерата. Едното повече или по-малко компенсира другото. Но ме задължи със сто фунта за позволението за пазара.

Алиена се стъписа.

— Това е ужасно! Казахте ли й, че приходът от пазара отива за строежа на катедралата?

— О, да.

— Но къде ще намерите сто фунта?

— Мислех, че ти би могла да помогнеш.

— Аз ли? — изненада се тя.

— До няколко седмици, след като продадеш вълната на фламандците, ще разполагаш с над двеста фунта.

Алиена се притесни.

— И бих ви ги дала с радост, но ще ми трябват, за да закупя още вълна следващата година.

— Помниш ли, че поиска да изкупиш вълната ми?

— Да, но вече е много късно. Исках да я изкупя в началото на сезона. Освен това вие скоро ще можете сам да си я продадете.

— Мислех си — каза Филип. — Дали бих могъл да ти продам вълната от следващата година?

Тя се намръщи.

— Но вие я нямате.

— Не мога ли да я продам, преди да съм я събрал?

— Не виждам как.

— Просто е. Даваш ми парите сега. Аз ти давам вълната следващата година.

Алиена явно не знаеше как да приеме това предложение: такъв вид сделка бе напълно непознат. За Филип също беше ново — току-що го бе измислил.

Тя заговори бавно и разсъдливо.

— Би трябвало да ви предложа малко по-ниска цена, отколкото ще получите, ако изчакате. Нещо повече, цената на вълната може да се вдигне от сега до следващото лято — качва се всяка година, откакто съм в бизнеса.