Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

— На кой ден от седмицата искате да е отворен пазарът ви?

— Неделя.

Мод вдигна изтънените си вежди.

— Вие, светите хора, обикновено се противопоставяте на неделни пазари. Не отклоняват ли хората от църквата?

— Не и в нашия случай — отвърна Филип. — Хората идват да работят доброволно на строежа и да присъстват на службата, а след това си правят покупките и продажбите.

— Значи вече поддържате този пазар? — сряза го тя.

Филип осъзна, че е сгрешил. Идеше му да си удари шамар.

Франсис го измъкна.

— Не, милейди, в момента не поддържат пазара. Започна неофициално, но приор Филип разпореди да се закрие, докато получи позволително.

Това беше истината, но не цялата истина. Мод обаче изглежда го прие. Филип мълчаливо се помоли за опрощение на Франсис.

— Има ли друг пазар в района? — каза Мод.

Уилям се намеси.

— Има, да. В Шайринг, а пазарът в Кингсбридж отклонява търговията от него.

— Но Шайринг е на двайсет мили от Кингсбридж! — изтъкна Филип, а Франсис поясни:

— Милейди, правилото е пазарите да са поне на четиринайсет мили отстояние. По този критерий Кингсбридж и Шайринг не се конкурират.

Тя кимна, явно готова да приеме позоваването на закона от Франсис. „Дотук върви в наша полза“, помисли си Филип.

— Молите също така за правото да взимате камък от кариерата на граф Шайринг — каза Мод.

— Имахме това право от много години, но наскоро Уилям прогони каменоделците ни, като уби петима…

— Кой ви даде правото да взимате камък? — прекъсна го тя.

— Крал Стивън…

— Узурпаторът.

Франсис заговори припряно:

— Милейди, приор Филип естествено приема, че всички едикти на претендента Стивън са невалидни, освен ако са преутвърдени от вас.

Филип изобщо не бе приемал това, но разбра, че щеше да е неразумно да го каже.

— Затворих кариерата като наказание за незаконния пазар! — изломоти Уилям.

Удивително, как един случай на явна несправедливост можеше да изглежда толкова спорен, щом се представеше на съд, помисли си Филип.

— Цялото това пререкание произтича от глупавото първоначално решение на Стивън — каза Мод.

За първи път епископ Уейлрън проговори:

— Ето, тук с цяло сърце съм съгласен с вас, милейди.

— Неприятността е била неизбежна, след като дава кариерата на едно лице, а разрешава на друго да я използва. Кариерата трябва да принадлежи на единия или на другия.

Вярно беше, помисли си Филип. И ако тя продължеше в духа на първоначалното решение на Стивън, щеше да я даде на Кингсбридж.

Мод продължи:

— Решението ми е да бъде собственост на моя благороден съюзник, сър Уилям.

Сърцето на Филип изстина. Катедралният строеж нямаше да продължи така добре без свободния достъп до тази кариера. Щеше да се забави много, докато той се опита да намери пари, за да купува камък. И всичко това заради прищевките на тази капризна жена! Закипя му отвътре.

— Благодаря, милейди — каза Уилям, а Мод заяви:

— Кингсбридж обаче ще получи същите пазарни права като Шайринг.

Филип отново се обнадежди. Пазарът нямаше напълно да изплати камъка, но щеше да е от голяма помощ. Означаваше, че пак щеше да се налага да пести от всичко, също като в началото, но все пак можеше да продължи.

Мод беше дала на всекиго част от това, което искаше. Може би все пак не беше толкова празноглава.

— Пазарни права като на Шайринг ли, милейди? — попита Франсис.

— Точно това казах.

Филип не разбра съвсем защо Франсис го повтори. Обичайна практика беше позволенията да се позовават на права, получени от друг град: беше безпристрастно и спестяваше много писане. Филип трябваше да провери какво гласи хартата на Шайринг. Можеше да има ограничения или допълнителни привилегии.

— Така и двамата ще имате по нещо — каза Мод. — Уилям получава кариерата, а приор Филип има пазара. А в замяна всеки от вас ще ми плати сто фунта. Това е всичко. — И тя им обърна гръб.

Филип се стъписа. Сто фунта! Приоратът нямаше сто фунта в момента! Как да събере толкова пари? На пазара щеше да му трябва година, за да спечели такава сума. Беше убийствен удар, който щеше да забави трайно строителната програма. Гледаше втренчено Мод, която явно бе увлечена отново в разговор с придворната си дама. Франсис го подбутна. Филип отвори уста да проговори, но Франсис вдигна пръст към устните си.

— Но… — промълви Филип, а брат му настойчиво поклати глава.

Осъзна, че Франсис е прав и отпусна рамене победен. Обърна се безпомощно и напусна височайшата особа.