Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

— Тъй че аз губя малко и ти печелиш малко — отвърна Филип. — Но ще мога да продължа строителството за още една година.

— А какво ще правите следващата година?

— Не знам. Може би ще ти продам вълната за по-следващата година.

Алиена кимна.

— Звучи разумно.

Филип хвана ръцете й и я погледна в очите.

— Ако направиш това, Алиена, ще спасиш катедралата — промълви той разгорещено.

Лицето й беше много сериозно.

— Вие ме спасихте някога, нали?

— Да.

— Тогава ще направя същото за вас.

— Бог да те благослови! — В изблик на благодарност я прегърна. После си спомни, че е жена и се отдръпна припряно. — Не знам как да ти благодаря. Почти си бях загубил ума.

Алиена се засмя.

— Не съм сигурна дали заслужавам чак толкова благодарност. Най-вероятно ще спечеля добре от тази договорка.

— Надявам се.

— Хайде да изпием по чаша вино, за да потвърдим сделката — предложи им тя. — Само да платя на коларя.

Волската кола беше опразнена и вълната — струпана вътре грижливо. Филип и Франсис излязоха навън, докато Алиена се разплати с човека. Слънцето вече залязваше и строителните работници се връщаха по домовете си. Въодушевлението на Филип се беше върнало. Намерил беше начин да продължи, въпреки спънките.

— Благодаря на Бога за Алиена — промълви той.

— Не ми каза, че е толкова красива — подхвърли Франсис.

— Красива ли? Предполагам, че е.

Франсис се разсмя.

— Филип, ти си сляп! Та тя е една от най-красивите жени, които изобщо съм виждал. Достатъчно, за да накара човек да се откаже от свещеническия сан.

Филип го изгледа остро.

— Не бива да говориш така.

— Извинявай.

Алиена излезе и заключи склада. Тръгнаха към дома й. Беше голяма къща с главна стая и отделна спалня. В ъгъла имаше буре с бира, от тавана висеше цял опушен бут, а масата бе покрита с ленена кърпа. Слугиня на средна възраст наля вино от бутилка в сребърни бокали за гостите. Алиена живееше удобно. Щом наистина бе толкова красива, защо си нямаше съпруг? — зачуди се Филип. Кандидати не липсваха: ухажваха я всички подходящи за брак младежи в графството, но тя ги бе отхвърлила до един. Чувстваше се толкова благодарен към нея, че искаше да е щастлива.

Тя все още мислеше за деловите неща.

— Няма да разполагам с парите, преди да свърши Панаира на вълната в Шайринг — каза им, след като вдигнаха наздравица за споразумението.

Филип се обърна към Франсис.

— Мод дали ще изчака?

— Колко дълго?

— Панаирът започва три седмици от идния четвъртък.

Франсис кимна.

— Ще й кажа. Ще изчака.

Алиена развърза шапчицата си и тръсна къдравата си тъмна коса. Въздъхна уморено.

— Дните са толкова къси. Не мога да свърша всичко. Искам да закупя повече вълна, но трябва да намеря достатъчно колари, за да откарам всичко в Шайринг.

— А следващата година ще имаш още повече — додаде Филип.

— Ще ми се да можех да накарам фламандците да дойдат да изкупуват тук. Щеше да е много по-лесно за нас, отколкото да караме всичката си вълна до Шайринг.

Франсис се намеси:

— Но вие можете.

Двамата го изгледаха. Филип попита:

— Как?

— Направете свой панаир на вълната.

Филип започна да се досеща накъде клони.

— Можем ли?

— Мод ви даде точно същите права като на Шайринг. Лично написах хартата. Щом Шайринг може да провежда панаир на вълната, значи и вие можете.

— О, но това би било чудесно! — възкликна Алиена. — Няма да се налага да превозваме всички тези чували до Шайринг. Бихме могли да сключваме сделките тук и да пращаме вълната направо във Фландрия.

— Това е най-малкото — добави Филип възбудено. — Един панаир на вълната носи за седмица толкова, колкото неделен пазар за цяла година. Тази година не можем да го направим, разбира се — никой няма да знае за него. Но можем да огласим на тазгодишния панаир в Шайринг, че ще имаме свой догодина и да оповестим на всички купувачи датата…

— Ще се отрази сериозно на Шайринг — отбеляза Алиена. — Вие и аз сме най-големите продавачи на вълна в графството и ако двамата се оттеглим, панаирът в Шайринг ще се смали наполовина от обичайното.

— Уилям Шайринг ще загуби пари — каза Франсис. — Ще освирепее като бик.

Филип неволно потръпна от отвращение. Побеснял бик, точно това беше Уилям.

— Какво от това? — сви рамене Алиена. — Щом Мод ни е дала разрешение, можем. Уилям нищо не може да направи, нали?

— Надявам се — промълви Филип разгорещено. — Много се надявам.